Вече се бе свързала с детектив в Дърам, Северна Каролина, ветеран на име Хакийм Рамакришна, когото наричаха „Рама“, и му бе изпратила копие от молбата си. Рама помоли съдия от Северна Каролина да издаде заповед за обиск на колата на Томи Милър и заповед, която да позволи на полицията да вземе ДНК проба от него. Според Анита Томи Милър вероятно се бе върнал в университета „Дюк“.
Съдия Глас приключи с четенето, свали очилата си и започна да разтърква носа си. Анита посещаваше кабинета на съдията за първи път. Всъщност говореше с него за първи път. Репутацията му бе на заядлив и нестабилен човек, измъчван от безбройните си болести. Но също така бе прочут като поддръжник на полицията, съдия, който би разширил границите на основанието за обиск.
Той спря да разтрива носа си и я изгледа свирепо.
— Слаба работа — каза той. — В основата на тази молба е бяла кола. Но не се казва какъв модел кола, а само че е бяла и че може би е била видяна в околността на убийството горе-долу по времето, когато престъплението е било извършено, както и че заподозреният притежава бяла кола. Крайно недостатъчно.
— Да, Ваша милост — потвърди Анита.
Тя знаеше, че Глас е съдия от дълги години и вероятно е видял всеки номер, който ченгетата използваха, когато се опитваха да се сдобият със заповед за обиск. Нямаше смисъл да се мъчи да го залъгва.
— Но ако съберете всичко — каза тя, — вижте сбора на уликите. Мисля, че имаме основателна причина поне за обиск.
— Сбора на уликите? — повтори Глас. — На това ли ви учат в академията на ФБР?
— Завършила съм право, господине — каза Анита.
— Не харесвах копелето — изсумтя Глас.
— Моля?
Глас се облегна на стола си и се вторачи в тавана.
— Грийн. Никак не го харесвах. Знаеш ли, че проведе открита кампания срещу мен по време на последните избори? Завиждаше ми, защото бях старши съдия, а той искаше да е голямата клечка. Но беше тъп като пън и привлекателен като червей. А пък зъбите му… Мили боже! Невероятно гнусна история! Не знам как продължаваха да го избират.
Анита се опита да се държи професионално. Никога не бе чувала съдия да говори по този начин. Е, репутацията му си бе заслужена, поне тази част относно заядливостта му.
— Каквито и да са били недостатъците му, Ваша милост, убедена съм, ще се съгласите, че не е заслужавал подобна смърт.
— Чух, че бил обесен и изгорен — каза Глас. — Вярно ли е?
— Да, господине.
— На няколко пъти и на мен самия ми се искаше да обеся копелето.
Глас се ухили леко.
— Е, що се отнася до изискванията за основанието за обиск, мисля, че молбата е достатъчна — каза Анита, която не възнамеряваше да слуша как Глас дрънка гадории за жертва на убийство.
— Той беше и педал, нали знаеш — добави Глас. — Никога не съм го виждал с жена. Нито веднъж. Човек би си помислил, че някой с неговото положение поне би трябвало да се преструва. Но не и Грийн. Беше прекалено арогантен. Но пък вероятно не би могъл да се престори, дори и ако бе опитал. Беше абсолютно явен.
Анита изпита желание да си бе донесла касетофон. Норкрос и останалите агенти щяха да умрат от смях, ако можеха да чуят думите на съдията.
— Има ли още нещо, което искате да чуете от мен? — попита Анита. — Някаква допълнителна информация, която да ви помогне да решите?
— Омъжена ли сте?
— Не, господине. Никога не съм се омъжвала.
— Лесбийка ли сте?
Анита се надигна. Достатъчно. Тя протегна ръка и взе молбата от бюрото на Глас.
— Благодаря ви за отделеното време, господин съдия.
— Чакай малко — отвърна Грийн, като грабна документите от ръката й. — Ще подпиша молбата ти. Защо си толкова чувствителна, по дяволите?
23
Късно следобед ми се обади Роско Стинет. Той е адвокатът на Рафаел Рамирез, убиеца и търговец на наркотици, който Муни иска да пусне на свобода. Стинет е от Ноксвил и той и Муни са добри приятели. И двамата са завършили университета А&М в Тексас, и двамата са участвали дейно в програмата за запасни офицери. Муни завършил право в Тексас и после се записал в морската пехота, а Стинет се преместил в университета в Тенеси и останал в Ноксвил. Той си изкарва хляба като защитава търговци на кокаин и крек в съда, но Рамирез го нае заради убийството. По време на няколкото ни разговора, Стинет направи всичко възможно да се увери, че знам колко близък е с началника ми.