— Какво мога да направя за вас, господин Стинет?
— Клиентът ми разполага с важна информация за вас. Иска лична среща с вас в затвора. Предполагам, че възнамерява да сключи сделка.
— Предполагате, че иска да сключи сделка? Искате да кажете, че не знаете?
— Не иска да ми каже нищо. Мисля, че ми няма доверие.
— Представи си само! Клиент, който не се доверява на адвоката си. С каква информация разполага?
— Не иска да ми каже.
— И кога искате да уредите срещата?
— Веднага.
— Веднага? Къде се намирате?
— В затвора. Чакам ви.
В момента очевидно няма нищо, свързано с разследването на убийството на съдия Грийн, което да изисква вниманието ми, затова потеглям на кратко пътешествие до затвора. По пътя си мисля колко е странно Стинет да ми се обади и да иска да сключи сделка, след като Муни ми нареди да оттегля обвиненията срещу клиента му. Разбира се, не възнамерявам да оттегля обвиненията. Реших, че ако Муни иска това да бъде свършено, може да отиде в съда и да го направи лично.
След като минавам през лабиринта от сиви коридори и плъзгащи се стоманени врати, се озовавам седнал срещу Стинет и клиента му, петдесет и три годишния Рафаел Рамирез, познат на улицата като „Лудия“. Рамирез има груба мургава кожа. Косата му е посивяла и къса, очите му — черни като безлунна нощ, а от косата до лявата му вежда се спуска белег с форма на полумесец.
Рамирез изглежда непокорен, очите му гледат с гняв и омраза. Мирише на пот и цигари. Стинет се е навел към него и шепне енергично в ухото му. Колкото по-дълго работя в прокуратурата, толкова по-ужасен съм, че навремето съм вършил същото, което Стинет прави сега. Рамирез е с белезници, окови на краката и верига през кръста. Той свива рамене и се отдръпва от Стинет. Белегът на челото му изпъква, когато се намръщва ядно.
— Не, шибаняко! — изкрещява той. — Искам да изляза оттук! Веднага. Не искам да прекарам и минута повече в затвора. Това е сделката.
— Ако той смята, че ще излезе оттук, само ми губиш времето, Роско — казвам на Стинет.
— Той твърди, че разполага с информация, която е много ценна.
— Може да ми каже кой е убил Патриша Джон Бенет Рамзи[6] и пак няма да излезе на свобода.
— Моята информация е по-добра — ухилва се Рамирез.
— Може да те заинтересува лично.
— Така ли? И какво може да е това?
— Искам да го кажеш.
— Какво да кажа?
— Че ще оттеглиш скапаните си обвинения срещу мен, ако ти разкажа какво знам.
— В никакъв случай.
Рамирез ми намига.
— Тя може да е още жива — казва той.
Занемявам за миг. Дали говори за Хана Милс?
— Вече сте разбрали, че е изчезнала, нали? — пита той.
— Липсва от около четирийсет и осем часа. Тик-так.
Опитвам се да се овладея. Иска ми се да го разкъсам на парчета.
— За какво точно говорите, господин Рамирез?
— Говоря за малката курва, която работи в службата ти. Нещо лошо може да й се е случило, а аз може да знам нещо по въпроса.
— Жива ли е?
— Възможно е. Не мога да кажа със сигурност.
— Знаеш ли къде е?
— Може би.
Започвам да премислям възможностите трескаво. Рамирез очевидно знае нещо за Хана. Но как? В затвора е от сума ти време. Дали е била отвлечена? Може би с цел да ни отмъстят, задето обвинихме Рамирез в убийство? Или пък хората му я държат за откуп? Ако го освободим, те ще освободят нея. Това е. Просто трябва да е.
— Няма да позволя на клиента ти да ме изнудва — казвам на Стинет. — Ако знае нещо, трябва да ми каже веднага. Ако информацията се окаже вярна, ще помоля съдията да вземе предвид помощта му, когато определя присъдата за убийство.
— Сделката е следната: ще ти кажа какво знам за момичето, а ти ще оттеглиш обвиненията в убийство — намесва се Рамирез. — Няма да се пазаря.
Надигам се.
— Не се интересувам. Може ли да поговорим навън за минута, Роско?
Натискам бутона на стената, за да уведомя пазачите, че искам да изляза. Докато чакам да отворят вратата, Рамирез решава да ме подразни за последно.
— Някой страшно иска тя да умре — заявява той. — И може да знам кой е той.
Ключалката изщраква и Стинет тръгва след мен през лабиринта. Излизаме на паркинга. Не казвам и дума, докато не се отдалечаваме от всички. После се завъртам към него.
— Какво, по дяволите, беше това?
Стинет изглежда така, сякаш е видял сатаната. По лицето му се стича обилна пот и е пребледнял страхотно.
6
Шестгодишно момиченце от Колорадо, убито през 1996 г. Убиецът не е разкрит и досега. — Б. пр.