27
Обаждам се на Каролайн и я каня да вечеряме в „Несравним“ в Джонсън. Ресторантът е прочут с великолепните си пържоли и гръцки салати, но аз се интересувам повече от частните стаи, които предлагат. Каролайн не споменава по телефона нищо за изчезването на Хана, затова предполагам, че не знае. Новината ще я разстрои ужасно, затова решавам да я споделя по-късно у дома. Искам да поговорим за нещо друго в ресторанта.
На вратата ме посреща собственикът, възрастен гръцки господин на име Стенопулос, който притежава заведението от четирийсет години и все още ходи на работа всеки ден. Повежда ме по коридора към малка частна трапезария. Поръчвам две бири. Каролайн се появява след по-малко от пет минути. Носи червено сако, черно поло и къса черна пола, която разкрива невероятните й крака. Сяда срещу мен без поздрав и отпива солидна глътка от бирата. Винаги пие бира направо от бутилката и й се възхищавам за това.
Келнерката влиза и поръчваме вечеря. Не съм гладен — стомахът ми бе свит цял ден, но все пак си поръчвам пържола. Ако не я изям, ще я занеса на Рио.
— Ядосана си — казвам, след като келнерката излиза.
Няма смисъл да се будалкаме. По-разумно е да поговорим откровено.
— Не съм ядосана. Страхувам се за Томи — отговаря тя.
— Какво каза на Тони?
— Мислех, че не искаш да знаеш.
— Промених си мнението. Какво й каза?
Каролайн отпива от бирата и се протяга към кошничката със соленки. Избягва погледа ми, което е сигурен признак, че е разстроена.
— Казах й, че вероятно ще бъде посетена от агентите на ФБР — отговаря Каролайн. — И я посъветвах да разкара Томи оттам.
— И тя направи ли го?
— Да. Той се върна на училище.
— Агентите появиха ли се?
— Двама. Чернокожа жена и едър бял тип.
Уайт и Норкрос.
— Какво им каза Тони?
— Нищо. Изгонила ги. Тя също беше омъжена за адвокат. Не беше нужно да й казвам как да действа.
— Разпитваха ли я за Томи?
— Разбира се.
Тонът й е раздразнителен и изпълнен с нетърпение. Откривам, че силно ми се иска просто да прекараме една приятна вечер в незначителни разговори. Но събитията през последните двайсет и четири часа ни подействаха ужасно. Единственото, за което мога да се надявам сега, е никой друг да не пострада.
— Каролайн, трябва да ти задам няколко въпроса и ще съм ти адски благодарен, ако си честна с мен.
— Винаги съм честна с теб.
Жена ми е права. Дрънкам тъпотии.
— Видя ли Томи тази сутрин?
Тя кимва утвърдително.
— Говори ли с него?
— Той каза, че трябвало да се прибере у дома. Направих му сандвич с яйце.
— Как изглеждаше?
— Вече разпита Джак за това сутринта. Не ми е приятно да ме каниш на вечеря, а после да се опитваш да ме разпитваш. Каза, че не искаш да знаеш нищо за участието ми. Защо просто не оставим нещата така?
— Чудесно. Хайде тогава да опитаме старата адвокатска игра на котка и мишка. Да поговорим хипотетично.
— Хипотетично? Какво имаш предвид?
— Аз ще направя предположение и после ще ти задам въпрос.
— Знам какво означава „хипотетично“, Джо. Просто не разбирам какво искаш от мен.
— Да предположим, че Томи е отишъл в нечия друга къща снощи. В дома на друг приятел. И да предположим, че майката на приятеля случайно е видяла Томи тази сутрин. И може би го е чула да казва къде е ходил снощи и какво е правил. Като говорим хипотетично, какво мислиш, че може да й е казал?
Забелязвам леко повдигнатите ъгълчета на устата й. Каролайн е склонна да си поиграе.
— Хипотетично? — пита тя.
Кимам.
— Може да й е споменал нещо за това, че не си спомня какво е правил предишната нощ. Може да се е напил здраво.
— Значи не смяташ, че Томи би й признал участието си в престъпление?
— Не. Не смятам, че би го направил.
— Мислиш ли, че тази жена, майката на приятеля му, би забелязала някакви наранявания по него?
— Не мисля, че би забелязала нищо подобно.
— Ами дрехите му? Тя би ли забелязала нещо необичайно в дрехите му?
Келнерката влиза в стаята с поднос с две гръцки салати и още две бири. Каролайн замълчава и я изчаква да излезе.
— Тя би забелязала, че дрехите му миришат лошо. Ризата, панталоните и обувките му.
Облягам се назад и се замислям. Навлизаме в опасна територия. Би трябвало да променя темата, да замълча, да запея, каквото и да е, но да спра разпита. Но ми се налага да продължа. Ако жена ми е направила нещо нередно, трябва да я защитя, а не мога да го направя, ако не знам истината. Припомням си дните, когато работех като защитник. Бутам салатата настрани и се облягам на масата.