— И на какво може да са мирисали дрехите му? — питам.
— Не съм сигурна. Може би на бензин.
Мамка му. Стомахът ми се свива. Устата ми пресъхва. Отпивам няколко глътки бира.
— Добре, да си останем на хипотезите. Изцяло в света на хипотетичното. Та ако Томи отиде в къщата на приятеля си и майката на приятеля му забележи, че дрехите му миришат на гориво, мислиш ли, че тя би го попитала защо?
— Може да го е попитала какво е станало. Той може да е отговорил, че май е спрял да сипе бензин някъде, когато е бил пиян, и е разлял малко по дрехите си, но не си спомня.
— И какво друго мислиш, че е било казано?
Каролайн приковава очи в мен. Изглежда съвсем спокойна, сякаш изпитва духовно пробуждане. Гласът й е стабилен.
— Първо, мисля, че тази жена му е повярвала. После може да го е попитала защо не си свали дрехите и не вземе на заем дрехи от сина й. Може да е възнамерявала да изпере неговите, тъй като той и майка му са съсипани от мъка напоследък. Може да се е опитвала да бъде мила с него. Може да се е опитвала да помогне.
— И какво може да е направила с дрехите му?
Каролайн поднася бирената бутилка към устата си, после я оставя на масата, без да отпие.
— Може да е сложила всичко в чувал за боклук и да го е занесла в пералното помещение в мазето.
Отпускам се леко. Не е толкова лошо, колкото си мислех. Дори ако дрехите на Томи са в дома ни, Каролайн ги е взела, преди да узнае за убийството на съдия Грийн.
Това не я прави виновна в престъпление. Въпросът е дали сега е задължена да уведоми полицията за дрехите и да им ги предаде. А и сега, след като ми разказа, макар и хипотетично, се чудя дали и аз съм задължен да говоря с ченгетата.
— Значи тези хипотетични дрехи в хипотетичното перално помещение… — казвам. — Мислиш ли, че още са там?
— Не мисля така.
— Защо не?
— Ами тази жена може да е сложила дрехите в пералнята веднага след като момчето си е тръгнало. А после може да е приготвила закуска за сина си. Съпругът й се появява неочаквано и започва да сипе откачени обвинения срещу Томи. И след като съпругът излиза, може би тя извършва нещо, което вероятно не би трябвало да прави. Но може би обича момчето като собствен син и вярва, че не е извършило престъпление. Може би иска да се увери, че дрехите му не могат да бъдат използвани срещу него.
Вдигам ръка да я спра. Виждам истината в очите й. Знам какво е направила.
— Не казвай нищо повече — помолвам я.
— След като съпругът й излиза, може би тя взема решение, за което знае, че може да съжалява някой ден. Но тя разчита на сърцето си. Не иска да нарани съпруга си по никакъв начин, но знае със сигурност, че момчето, което обича толкова много, не може да е извършило това ужасно нещо. Затова тя може би отива в пералното…
— Моля те, Каролайн, престани.
— И слага дрехите в сушилнята. По-късно се връща там, взема дрехите, занася ги до варела при пристройката и ги запалва.
28
Три дни след като Кейти Дийн посети агента, леля Мери я извика във всекидневната.
— Тъкмо съобщиха, че ще излъчат репортаж за голям успех в борбата с наркотиците — каза й леля й. — Мисля, че може да е това, което очакваме.
Кейти седна на ръба на леглото на Люк. На екрана се появи репортер, облечен в камуфлажна униформа, с микрофон в ръка. Зад него се виждаше стена от сив дим.
— Местните власти твърдят, че това поле с марихуана е най-голямото, откривано досега в националния парк — заяви репортерът. — Агенти от Агенцията за борба с наркотиците се спуснаха с хеликоптери на петакровото поле рано тази сутрин, след като получиха информация от анонимен източник. Повече от две хиляди и петстотин растения бяха ожънати и изгорени. Според полицията цената на реколтата за продажба на едро щяла да бъде около три и половина милиона долара. Уличната й стойност е близо десет милиона. Шериф Хобарт Бракенс от област Севие казва, че марихуаната вероятно е била предназначена за купувачи извън щата.
Едър мъж с бузи на булдог се появи на екрана. Носеше каубойска шапка със сребърна звезда върху нея. Под образа му имаше надпис „Шериф Хобарт Бракенс“.
— Операция като тази трябва да е била за продажба на едро — каза шерифът. — Навремето се сдобихме с информация, че някой отглежда марихуана в планината, но досега все не успявахме да намерим полетата.
Леля Мери спря телевизора.
— Готово — каза тя спокойно. — Свършеното е свършено. Не искам никой в тази къща да говори повече за това.
Запалителната бомба влетя в спалнята на Кейти следващата седмица. Беше два сутринта в четвъртък. Кейти беше гледала бейзболния мач с Люк, преди да си легне около единайсет. Сънуваше, че плува в подножието на огромен водопад, заобиколена от пъстри риби, когато звукът от разбито стъкло и силната миризма на гориво я изтръгнаха от съня й.