Нужни й бяха няколко секунди да осъзнае, че спалнята й гореше. „Коктейлът Молотов“ се бе ударил в стената до вратата и бе експлодирал. Пламъците вече бушуваха, когато Кейти отметна завивките и скочи. Чу пред прозореца й да крещят мъже, после чу и разбиването на прозорци на долния етаж. Изпищя. Пламъците поглъщаха лилавия юрган, който леля Мери бе ушила саморъчно и й бе подарила за Коледа преди три години. Димът вече я караше да се дави. Жегата обгаряше кожата и гърлото й.
Люк! Трябва да се добера до Люк!
Не можеше да отиде към вратата, която водеше към стълбите. Беше прекалено горещо. Пламъците щяха да я погълнат, но й се налагаше да излезе. Тя отвори разбития прозорец. Покривът над предната веранда бе на около три метра под нея. Кейти се изкатери на перваза, поряза левия си крак на счупено стъкло и скочи. Стръмният наклон на покрива я запрати към ръба. Лактите и коленете й се удариха в грубите керемиди и тя се търколи настрани веднъж, два пъти, три пъти…, после падна. Приземи се на дясната си страна в тревата в предния двор. Лакътят й се заби в ребрата й и тя чу кошмарния звук от чупещи се кости. Опита се да се изправи, но откри, че дори не може да диша.
Кейти погледна предната част на къщата. Тъмен дим излизаше изпод стряхата, пламъци обгръщаха завесите. Тя се принуди да коленичи. Жегата беше толкова силна, че опърли веждите й. Търколи се по гръб и се отблъсна с крака от пламтящия ад.
29
Кейти усети влажен език по лицето си и отвори очи. Беше нощ, но небето бе ярко осветено.
— Маги — прошепна тя. — Добро момиче.
Звукът, който изпълни ушите й, приличаше на тътен от локомотив или торнадо. Внезапно осъзна къде се намира. Опита се да седне, но болката в ребрата й бе толкова силна, че спря дъха й. Оранжеви пламъци изскачаха от покрива поне на петнайсет метра височина и хвърляха огнени въглени наоколо. Кейти бе успяла Да се отблъсне на около трийсет метра от къщата, преди да изгуби съзнание, но заради кошмарната жега имаше чувството, че я пекат на бавен огън.
Маги се втурна към къщата и изчезна.
Сигурно отива да провери другите. Трябва да са избягали от къщата.
Кейти заби пети в земята и започна да се отблъсква отново. Дишаше затруднено. Зачуди се колко от ребрата й бяха счупени при падането, тъй като всеки път когато си поемеше дъх или раздвижеше горната част на тялото си, имаше чувството, че забиват касапски нож в гърдите й.
Замисли се за миг за страхливците, които бяха извършили това. Сигурно бяха търговците на наркотици. Някой им бе казал за посещението й в агенцията. Припомни си очите, които я наблюдаваха, когато си отиваше, и се зачуди дали чифт от тях бе виновен за случващото се в момента.
Леля Мери. Лоти. Дали са избягали? Дали са изкарали Люк навън? Наранени ли са? Мъртви? Не! Моля те, Господи, не и мъртви. Не отново.
Не трябваше да се отбива от туристическата пътека в парка. Не трябваше да позволява на „дрогистите“ да я видят. Не трябваше да споделя с леля Мери. Сега къщата им гореше заради нея.
Кейти забеляза фарове, които се приближаваха по пътя. Чу затръшване на врата и тежки стъпки. Някой коленичи до нея. Тя вдигна очи към лицето му. Господин Торбет, най-близкият им съсед, дружелюбен белокос фермер с най-дългите пръсти, които Кейти бе виждала някога. От другата й страна бе коленичила съпругата на господин Торбет, Роуз.
— Кейти! — извика господин Торбет. — Мили боже, Кейти! Добре ли си? Какво стана?
Той се протегна към врата й и повдигна главата й.
Не! Не! Не ме движете!
Остра като бръснач болка прониза тялото на Кейти.
— Останалите… — прошепна тя, преди отново да загуби съзнание.
Следващият път когато Кейти отвори очи, жената, застанала над нея, бе непозната. Беше хубава жена на средна възраст с остри черти и кафяви очи. Черната й коса бе опъната в кокче, а тя самата бе облечена в бяло. Кейти я помисли за ангел. Жената си играеше с торба с някаква течност, която висеше от система до леглото.
— Къде съм? — попита Кейти.
Устата й бе пресъхнала, а езикът й бе като шкурка, но се чувстваше адски спокойна.
— В рая ли съм?
— В болницата си, скъпа — отговори сестрата, като застана до леглото и я хвана за ръката, — но ще се оправиш.
Кейти й се усмихна и погледна табелката й. На нея пишеше „Джун“.