— Болна ли съм? — попита Кейти. — Как се озовах тук?
— Не помниш ли?
Тя се замисли за миг, но не можа да си припомни нищо. Но честно казано, не й пукаше. Имаше чувството, че се носи из облаците. Поклати глава бавно.
— Преживя инцидент — каза сестра Джун. — Поспи сега. Ще се погрижим добре за теб.
— Познаваш ли леля Мери? — попита Кейти. — Тя работи в болницата.
Ангелът се извърна настрани за няколко секунди. Когато се завъртя обратно към нея, Кейти забеляза сълзи по бузите на сестрата и се зачуди защо жената плачеше.
— Да, скъпа, познавам я.
— Тя тук ли е?
— Почини си сега — каза сестрата. — Леля ти Мери винаги ще е край теб.
30
След полунощ е. Вече съобщих на Каролайн за изчезването на Хана. Тя се разстрои ужасно, затова реших да не споделям с нея информацията, която бях научил от Бейтс, и не й казвам нищо за Рамирез. Тя си легна, но се съмнявам, че спи. И двамата сме в полушок от емоционалния и психическия тормоз през последната седмица. Самоубийството на Рей, убийството на Грийн и възможността Томи да е бил замесен в него, изчезването на Хана и продължаващата битка на Каролайн с рака ни карат да се чудим дали сме били заразени с някакво зловещо космическо заболяване, което неволно предаваме на приятелите си.
Седя в кабинета си и преглеждам ръководството за наказателно правосъдие в Тенеси. Намирам частта, която търся:
Параграф 39-16-503: Фалшифициране или фабрикуване на улики.
Незаконно е за човек, който знае, че тече или се очаква да започне официално разследване да:
1. Променя, унищожава или крие документ или вещ с цел да накърни достоверността и законността им като доказателство в разследването.
2. Нарушението на този параграф е углавно престъпление клас „С“.
Положението е ясно. Изгаряйки дрехите и обувките на Томи Милър, след като е научила, че той е заподозрян в убийство, Каролайн е извършила престъпление. Тя не осъзнава колко е сериозно това. Наказанието за углавно престъпление клас „С“ в Тенеси е минимум три и максимум шест години затвор. Ако заловят Каролайн, не се съмнявам, че ще се озове в затвора. Ще получи минималната присъда, защото никога не е имала неприятности със закона, но в целия щат няма съдия, който да й даде условна присъда за унищожаването на доказателства, важни за разследването на убийството на колегата им. А дори и да получи минималната присъда и да я освободят предсрочно, пак ще й се наложи да изтърпи поне година в женския затвор.
Мисля си за присъдата, която жена ми още изтърпява. Рак на гърдата. Тя оцеля, но прекара шест месеца химиотерапия, почти два месеца радиация и пет операции в рамките на двайсет и два месеца. Убеден съм, че ще победи рака, но сега е изправена срещу закона и хората, които го поддържат. Ако разберат за извършеното от нея, няма да проявят никакво съчувствие.
Знам, че жена ми не е възнамерявала да извърши нещо незаконно, когато е взела дрехите на Томи и му е дала тези на Джак, и съм сигурен, че тя оправдава изгарянето на дрехите, като си казва, че просто е елиминирала възможността те да бъдат използвани за накисването на Томи. Вярва твърдо, че той не е убил съдията. Всъщност, толкова е сигурна в това, че се чудя дали има и още нещо, например прочутата женска интуиция. Каролайн винаги е била интуитивна, а преценките й за хората — абсолютно точни. Но дори и да е права по отношение на Томи, това не променя факта, че сега е уязвима за системата. Ако погрешният човек открие какво е направила и успее да го докаже, направо ще я смачкат.
Другият ми проблем е собствената ми уязвимост. След като Каролайн ми разказа за изгарянето на дрехите, поради поста си като заместник районен прокурор, мога да бъда обвинен в официално нарушаване на закона. А това е углавно престъпление, макар и не така тежко като подправянето на доказателства. Но пък вероятно мога да използвам защитата на съпружеската привилегия. Каролайн е моя съпруга. Не могат да ме принудят да им кажа нещо, което тя е споделила с мен, а и аз самият не съм видял дрехите.
Седя в полумрака и най-после вземам решение. Правилно или не, законно или не, ще направя това, което трябва.
По никакъв начин няма да позволя жена ми да влезе в затвора. Нито пък аз.
Качвам се по стълбите и лягам на канапето в кабинета. Държа старо одеяло на облегалката, защото спя или подремвам тук често. В нощите, когато знам, че няма да успея да заспя или се е случило нещо, което може да ми докара кошмар, се отправям към канапето. Няма смисъл да държа Каролайн будна, докато се въртя нервно, и няма смисъл да я плаша с бълнуванията си посред нощ.