Рио се изкатерва в другия край на канапето и се свива на топка. Включвам телевизора на спортния канал и се заслушвам разсеяно в дрънканиците на говорителите, които обсъждат за милионен път ефекта върху бейзбола от стероидите, използвани от типове като Бари Бондс и Роджър Клемънс. Мисля си за Джак и за усърдната му работа през годините и се надявам, че стресът от конкуренцията на най-високото ниво никога няма да го поведе по тази пътека.
Мислите ми за Джак се насочиха към затрудненото положение, в което се намираше сега. Разговорът с Каролайн ми показа, че Джак не е имал представа какво е станало с Томи тази сутрин. Томи се е събудил преди него. И когато Джак най-после го е видял, Каролайн вече е била взела Дрехите и обувките му и му е дала вещите на сина ми.
И все пак съм сигурен, че Анита Уайт ще иска да говори с Джак. Ще иска да узнае дали е видял Томи и дали е говорил с него след погребението. А ако го е направил, ще иска да узнае какво точно е казал и направил Томи. Ще настоява да разбере дали Джак е забелязал нещо необичайно в него. Ще зададе на сина ми същите въпроси, които аз му зададох, а ако излъже, ще се озове в същата лодка като Каролайн. Даване на фалшиви показания на полицай относно материална улика също е углавно престъпление клас „С“.
Ключът към всичко това, разбира се, е Томи Милър. Дали ще действа против всичко, научено от баща му, и онова, което майка му със сигурност му е казала, и ще говори с полицията? Дали агентите от ФБР, които са експерти в това да накарат хората да говорят с тях, ще успеят да го подлъжат, притиснат или просто надхитрят? Ще могат ли да го подложат на достатъчно стрес и чувство за вина, за да му развържат езика? И ако успеят, какво ли ще им каже? Дали ще им каже, че е бил в нашата къща по време на убийството, надявайки се да ни използва като алиби? Дали ще им признае, че е дал дрехите си на Каролайн? Дали в колата му има улики, които полицията би могла да използва срещу него? И ако има, ще прояви ли достатъчно разум да се отърве от хондата по начин, който полицията не може да проследи? Какво бих направил на негово място? Дали ще изгоря колата и ще съобщя, че е открадната? Дали ще повредя мотора, ще я закарам в гробище и ще я смачкам за скрап?
Мили боже, каква бъркотия!
Последният път, когато поглеждам часовника, е три сутринта. Заспивам и се озовавам тичащ сред лабиринт от огледални стени, подове и тавани. Някой ме преследва. Стигам до задънен край и се поглеждам. Измършавял съм, почти не мога да се позная. Нещо е изцедило тялото ми, вероятно дори и душата ми. Кожата ми е напукана, бледа и така опъната по костите, че приличам на скелет. Отдръпвам се ужасено от образа си и се завъртам обратно в посоката, от която дойдох.
Пристъпвам и ги виждам. Анита Уайт и Майк Норкрос идват иззад ъгъла с пистолети в ръце. Обръщам се и отново поглеждам огледалото. Разбивам го с юмрук.
От другата страна на огледалото има тъмен тунел. Виждам мъждива светлина в далечината. Втурвам се към нея, но след няколко крачки започвам да падам. Падам през тъмнината надолу към нещо, което смятам за бездънна пропаст. Внезапно над мен се отваря парашут. Приземявам се несръчно и се търкулвам, а парашутът се спуска меко около мен. Освобождавам се от него и се изправям. В пълна тъмнина съм, но усещам тежест на раменете. Прокарвам ръце по корема и гърдите си и осъзнавам, че нося войнишки обувки и каска. На рамото ми е окачена пушка Ml6. На колана ми е закачен фенер и аз го включвам. Намирам се в пещера. Чувам слаб глас и насочвам лъча на фенера към него.
— Наааааааааааамееееееееее…
Виждам дълга издутина. Насочвам оръжието към нея и се прицелвам. Тръгвам бавно към нея. Подът на пещерата започва да трепери под краката ми. Мятам пушката на рамо. Звукът се усилва.
— Наааааааааамееееееееее…
Гласът е женски. Внезапно осъзнавам, че го познавам.
Подутината започва да се разпада, когато треперенето на пода се засилва. Внезапно глината, която я покрива, се разцепва и виждам лице. И тяло в начален етап на разлагане. Устните се движат.
— Нааааааааамееееееееериииииии меееее…
Треперенето на пода спира, тялото се сгъва в кръста и сяда. Главата се завърта към мен и откривам, че гледам онова, което е останало от милото лице на Хана Милс.
— Намери ме — прошепва тя. — Намери ме.
31
Планът на Анита Уайт бе да проведе обиските в Тенеси и Северна Каролина едновременно, рано сутринта. Детектив Рама от Дърам бе взел изпратените му от нея документи и бе изготвил собствената си молба за заповед за обиск. Основната разлика в двете молби бе, че Рама разполагаше с информация (предадена му от Анита, колежка от правна агенция). Тази информация бе, че Томи Милър се е върнал в Дърам, тъй като е студент в университета „Дюк“, а колата му се намираше в момента в Северна Каролина. Рама се обади на Анита късно предишния следобед и я уведоми, че съдията е издал заповеди за обиск и за колата, и за апартамента на Томи. От своя страна, Рама бе открил адреса на Томи и бе заседнал пред блок „Белмонт“ близо до университетското градче. Рама й се обади отново към единайсет през нощта, за да й каже, че Томи бе в дома си, но колата му не бе на паркинга. Анита му каза, че дори и да не успее да намери колата, иска да задържат Томи за разпит.