Анита затвори телефона. Единственият й заподозрян, някакво си смотано хлапе, бе непрестанно една крачка пред нея. Сега и той, и колата му бяха изчезнали. Анита не разполагаше с нищо солидно, което да свързва Томи Милър с убийството на съдията, но пък ако той нямаше какво да крие, защо бягаше?
Мобилният й звънна, докато се качваше в колата. Тя погледна номера и се завъртя към Норкрос.
— Шефът.
— Както казах и преди — ухили се той, — радвам се, че не ми стовари случая.
32
Убийството на съдия Грийн бе основната тема по новините, докато шофирах към Джоунсбъро на следващата сутрин. Изчезването на Хана Милс обаче бе споменато съвсем бегло. Излязох от къщи по-късно от обикновено, защото не бях в настроение да тренирам. Реших да се отбия в къщата на сестра ми. Тя е на няколко километра встрани от пътя ми, но не съм я виждал и чувал от Коледа, когато тя внезапно съобщи на всички, че е бременна в четвъртия месец. Тъй като тя е на четирийсет и четири години, неомъжена и никога не е била съвсем примерна личност, новината ни изненада страхотно. Проведохме кратък спор, който я накара да се изнесе с гръм и трясък от къщи, и оттогава не съм говорил с нея.
Сара живее в къщата, която принадлежеше на майка ми, преди да умре от Алцхаймер преди няколко години. Сестра ми е година по-възрастна от мен, красива жена със зелени очи и тъмна коса, която никога не успя да се съвземе след тежкото си премеждие — чичо ми я изнасили, когато беше съвсем малка. Прекара по-голямата част от живота си пристрастена към алкохола, наркотиците и непочтените мъже. И влиза в затвора пет-шест пъти.
След като майка ни почина, Сара се стегна за около година, макар да замени пристрастяването си към дрогата с религиозен плам, на който и папата можеше да завиди. По това време се запозна с един тип на име Робърт Годси и двамата се преместиха в Гросвил, Тенеси, на около двеста километра от Джонсън. Годен се оказа кретен и я преби ужасно на два пъти. По време на втория побой Сара се защити, като го халоса с ръжена от камината, и бе обвинена в опит за убийство. Обвинението бе оттеглено и тя се върна в града, но не се виждаме често. Работи в закусвалня в Джонсън, където прави сандвичи за колежаните.
Отбивам по алеята на улица „Бартън“ и виждам огромен мотор, паркиран пред гаража. Първото, което ми идва наум, е, че Сара се е захванала с ново хоби. Харлито е боядисано в черно и има лъскави хромирани колела и кожени странични чанти. Не е възможно да принадлежи на Сара. Тя е силна, но е бременна в осмия месец, а моторът тежи повече от половин тон. По никакъв начин не би могла да се справи с него.
Качвам се на верандата и звънвам. Минава осем. Знам, че тя трябва да е на работа в девет и реших, че сигурно е станала. Сестра ми идва до вратата, облечена в огромна черна фланелка с надпис „Рокерска кучка“. Лицето й е пълно и розово, а коремът й опъва фланелката.
— Какво правиш тук? — пита тя равнодушно.
— Реших да се отбия да ти кажа „здрасти“. Не съм те виждал много напоследък. Мамка му, огромна си като къща.
— Благодаря. Много ти благодаря.
— Не, не, не исках да кажа нищо лошо. Просто се изненадах. Изглеждаш добре. Наистина. Здрава. Леко изморена може би, но здрава.
— Наблюдателните ти способности винаги ме изумяват — отвръща тя саркастично и недружелюбно.
— Липсваш на Каролайн. И на мен.
— Виждам се с Каролайн от време на време.
— Така ли? Не го е споменавала.
— Предполагам, че не ти казва всичко, нали?
— Направил ли съм нещо, което да те ядоса?
— Напоследък не.
— Е, ще ме поканиш ли на чаша кафе, или ще ме оставиш да вися тук на верандата?
— Имам компания.
— Ами представи ме.
Тя свива рамена и отваря вратата. Последвам я през всекидневната в кухнята. До мивката стои един от най-огромните мъже, които някога съм виждал. Поне дванайсет сантиметра по-висок от мен и около сто и трийсет килограма. Има огромен корем, но иначе изглежда като щангист. Облечен е в бяла фланелка под черен кожен елек, сини джинси и ботуши. Има кафява брада, която стига до ключиците му, а и двете му мускулести ръце са покрити с татуировки. Кестенявата му коса е хваната на опашка, която се спуска до средата на гърба му.
— Това е моят приятел Рой — представя го Сара.
Той ме поглежда с безизразни сини очи. Макар да съм стреснат от размера му, пристъпвам напред и му протягам ръка.
— Джо Дилард. Братът на Сара.
Ръката му е корава, мазолеста и огромна като свински бут. Стисва моята здраво, сякаш да ми покаже, че може да я размаже, ако иска.