Успявам да избегна среща с Лий Муни и излизам от службата към девет и петнайсет. В главата ми се въртят толкова много мисли, че изминавам трийсетминутното пътуване до Грийнвил, без да се усетя. Паркирам джипа пред съда на улица „Дипо“ и минавам покрай бетонните колонки, поставени, за да пречат на шофьорите да паркират на по-малко от сто метра от сградата. Колонките винаги ми напомнят за онова извратено копеле Тимъти Маквей и експлозията в Оклахома, която уби десетки невинни хора.
Кабинетът на Том Пикъринг се намира на третия етаж. Изкачвам широките мраморни стъпала, след като се отбивам да си побъбря малко с щатските шерифи в будката до предната врата. Излагам случая с Карвър пред Пикъринг, кротък и старателен човек в средата на трийсетте. Секретарката му звънва по интеркома тъкмо когато привършваме.
Покани го да влезе — казва Пикъринг.
Мо Райдър влиза и Пикъринг ни запознава. Първото, което забелязвам, е дълбоката трапчинка на брадичката му. Той е на около петдесет години, носи бежов панталон и кафява риза. Късо подстриганата му коса е посивяла. Очите му са зелени и има обветрения вид на човек, който прекарва доста време на открито. Той сяда на масата, където аз и Пикъринг работехме.
— Искам да ви разкажа кратка история — казва Райдър, след като се уверява, че аз не съм доносник за наркокартел. — Започва преди около четиринайсет-петнайсет години, когато едно младо момиче и леля му дойдоха в службата. Момичето е планинарка на име Кейти Дийн. Живее извън Гейтлинбърг и прекарва доста време в националния парк. Мило хлапе, уплашено до смърт в деня, когато дойде при мен. Та значи тя отива да се катери в планината, отбива се встрани от туристическата пътека и се натъква на огромно поле с марихуана. Най-голямото, което сме виждали в района. Леля й я довежда в службата и тя ми показва къде точно се намира полето. След няколко дни отиваме и го изгаряме.
— Звучи като щастлив край за теб и момчетата ти — казвам, — но какво общо има това с Хана?
— Беше всичко друго, но не и щастлив край — възразява Райдър. — Хлапето, Кейти, бе едва на осемнайсет години. Както вече казах, тя и леля й бяха уплашени, но ги уверих, че никой извън службата ни няма да узнае за срещата ми с тях. Някой обаче се раздрънка. В групата ни имаше един тип от областния шерифски отдел и той сигурно е открил коя е Кейти и е предал информацията. Никога не успяхме да го докажем, но знам, че трябва да е бил той. Корумпирано копеле. Целият шерифски отдел бе в джоба на производителя на марихуана. Той изкарваше милиони и раздаваше достатъчно пари наоколо, за да си купи лоялност. Та както и да е, няколко дни след като изгорихме марихуаната, къщата на момичето бе подпалена — Кейти и още една жена — чернокожа, която живееше със семейството — се измъкнаха, но в пожара изгоряха леля й и синът й, който бе инвалид.
Райдър замълча за минута и поклати глава. Инцидентът, който описваше, може да се бе случил преди повече от десет години, но очевидно все още го измъчваше силно чувство за вина.
— Групата, която подпали къщата, се състоеше от мексиканци, ръководени от тип на име Руди Меха — продължи Райдър, като ме погледна в очите. — Меха бе убит след около месец от друг търговец на наркотици, който се опитваше да завладее изцяло бизнеса с марихуана. Името на този търговец бе Рафаел Рамирез. Мисля, че той е заключен при вас, нали?
— Да, прибрах го заради обвинение в убийство, което обаче не е много солидно. Всъщност той се свърза с мен вчера. Каза, че знаел какво е станало с Хана, момичето от службата ни, което изчезна. Но иска да го освободим в замяна на информацията.
— Не съм изненадан — кимва Райдър. — През последните години той започна да изпълнява и поръчки за отвличания и убийства. Страхотен сладур е.
— И какво общо има това с Хана?
— След пожара, чувствах, че трябва да направя всичко възможно, за да предпазя Кейти, затова уредих да постъпи в програмата за защита на свидетели. Получи ново име, нова социална осигуровка, всичко необходимо. Леля й бе спестила доста пари и тя наследи половината, плюс фермата, където живееха. Но Кейти мразеше програмата за защита на свидетелите. Прекара няколко месеца в Юта и после изчезна, но поне запази името си. Върна се тук, продаде фермата и завърши университета в Тенеси. И се озова на работа в прокуратурата в Ноксвил. Остана тук допреди няколко месеца. Виждаш ли накъде отивам?
Така ми се струва. Казваш ми, че не познавам Хана Милс толкова добре, колкото си мислех.
— Това е само върхът на айсберга — отвръща Райдър. — Споделяла ли ти е някога, че баща й е убил майка й, братята и сестра й? Случило се е в Мичиган, когато била на дванайсет или тринайсет години. Точно поради тази причина дойде да живее тук с леля си.