— Никога не го е споменавала. Значи момичето, което познавам като Хана Милс, всъщност е Кейти Дийн?
— Точно така — потвърждава Райдър. — Името й е Кейти Дийн. Едно от най-милите момичета, които някога съм виждал.
34
Анита Уайт побесняваше с всяка изминала минута. Чувстваше се като ученичка, извикана в кабинета на директора, който я оставяше да се поизпоти, преди да влезе да й се накара. Ралф Хармън бе специалният агент начело на ФБР офиса в Джонсън. Той не беше капитан, лейтенант или командир. Беше начело. Тя се зачуди за момент кой ли идиот бюрократ бе измислил тъпата титла.
Седеше в кабинета на Хармън вече двайсет минути. Той й звънна по телефона, когато излизаше от дома на Тони Милър, поиска да го уведоми за развитието на разследването, после я помоли да се види с него веднага щом се върне. В мига, когато Анита влезе в службата, Хармън излезе навън с обещанието, че веднага ще се върне. През отворената врата тя го чуваше как си бъбри и се смее с една от секретарките. Шефът й не бе зает с важна работа, а просто я обиждаше по уникалния си враждебен начин.
Хармън оглавяваше офиса от две години, когато Анита пристигна в града. По време на първата им среща, тя откри, че той е прозрачен човек, който не може да прикрие предразсъдъците си под фалшива усмивка. Беше споменал липсата на „цветнокожи агенти“ в Тенеси и че подсилил обидата, като изрази мнението си, че тази работа бе по-подходяща за мъже. И оттогава я пренебрегваше напълно освен когато й възлагаше случаи, които никой от другите агенти не искаше.
Анита се огледа из стаята. Стената бе покрита с дипломи, сертификати и снимки. Никога не ги бе разглеждала отблизо преди, но част от изложбата привлече вниманието й. Имаше няколко снимки на Хармън във военна униформа: официална, камуфлажна и пилотски костюм. Усмихваше се широко на всички снимки и позираше с други войници. На една от снимките носеше каска и седеше в пилотската кабина на хеликоптер. Снимките обграждаха малка рамка с три медала върху тъмносиньо кадифе. Очевидно шефът й искаше всички да знаят, че е бил в армията. Анита си припомни думите на баща си относно мъжете, които излагаха на показ спомените от войнишката си кариера.
— Подобни мъже само се преструват, Нита — каза баща й. — Войници, които са участвали в битка и са видели истинското лице на войната, няма да си окачат снимки по стените. Те дори не искат да мислят за това, а още по-малко нещо да им напомня за него непрестанно.
Тя се усмихна на себе си. Мислите за баща й винаги я караха да се усмихва, а идеята, че Хармън бе преструвко, щеше да улесни несъмнено трудния им разговор.
Шефът й влезе след няколко минути и затвори вратата зад себе си. Анита винаги бе смятала, че той имаше маниери на филмов мафиот. Беше няколко години по-възрастен от нея, среден на ръст, с голямо шкембе. Костюмите му винаги бяха тесни, а тъмната му коса бе зализана назад с гел.
— Знаеш ли колко обаждания относно разследването получих през последните двайсет и четири часа? — започна Хармън.
— Предполагам, че няколко.
— Десетки. Началниците в Ноксвил се заровиха толкова дълбоко в задника ми, че усещам гъделичкане в гърлото. Искат да знаят какво вършим по въпроса.
— Правим всичко възможно.
— Но не постигаме никакви резултати. Хората искат резултат, когато е убит съдия, агент Уайт. Искат някой да бъде арестуван. Искат някой да бъде наказан. Смятат, че ако някой убие съдия и се измъкне безнаказано, никой от нас не е в безопасност. Хората се обаждат на конгресмените си и ги питат защо никой още не е бил арестуван. И настояват да узнаят каква скапана работа вършим ние.
— Мина едва ден и половина — отвърна Анита.
— Няма значение. Когато хората тук се обадят на политиците, те от своя страна звънят на шефовете в Нашвил и ги питат защо никой не е бил арестуван. А познай на кого се обаждат шефовете? На мен. Питат ме какво правим. Питат на кого съм възложил разследването. Питат ме дали сме арестували заподозрения и ако не, защо не сме. И знаеш ли какво трябва да им кажа? Лъжи, ето това. Казвам им, че съм възложил разследването на най-добрия си агент. Обяснявам им, че тази агентка е способна и работлива. Добавям, че тя вече има заподозрян и се е сдобила със заповед за обиск. Обещавам им, че тя ще арестува някого до края на деня. А после й се обаждам и тя ми казва, че не разполага с абсолютно нищо. И не само това, ами ми обяснява, че единственият й заподозрян е изчезнал като пръдня в ураган. Извиках те тук, защото искам да ми обясниш действията си, за да мога да ги докладвам на шефовете. И се надявам да имаш добро обяснение.