Анита се замисли за думите на Норкрос вчера в колата. Как шефът бе първият агент на местопрестъплението и как е бил сигурен, че разследването ще е адски тежко.
— Защо ми възложи случая? — попита Анита.
Хармън я изгледа изненадано. После сключи ръце и облегна лакти на бюрото си.
— Тъкмо ти казах. Ти си моята способна и работлива агентка. Мислех, че си подходящият човек за работата.
— Знаеш ли какво мисля аз? Всъщност ти не ми възложи случая, а го окачи на врата ми като хомот. Ти беше на местопрестъплението. Знаеше, че е извършено на открито. Знаеше, че времето се разваля. Огън и вода са две от най-лошите неща, които могат да се случат на местопрестъпление, а в нашия случай имаме и двете. Уликите, останали незасегнати от огъня, бяха отмити от водата. Ти просто стовари случая върху мен. Когато шефовете се обадят, защо не им кажеш истината? Обясни им как си знаел, че случаят ще е адски тежък, почти невъзможен за разрешаване, затова си го стоварил върху агентката, чието съществуване те вбесява. Защо не им кажеш, че си се нуждаел от жертвено агне и затова си излял помията върху агентката, която с удоволствие би обвинил, ако всичко се обърка?
Анита си пое дъх. Едва успя да се сдържи да не каже какво точно мислеше: „Защо не им обясниш, че всички ще могат да хвърлят вината върху жената? Чернокожата жена!“ Но тя отказваше да хвърли тази карта на масата. Баща й я бе предупредил никога да не изиграва този коз.
„Трябва да се справиш с живота, като се трудиш усърдно и се посветиш на работата си — бе казал той. — Стараеш се повече и надхитряш изпълнените с предразсъдъци хора, макар да знаеш, че те мразят и ще направят всичко възможно да те унищожат. Оставаш вярна на себе си и принципите си. Приспособяваш се и превъзмогваш нещата. Така трябва да действаш.“
Лицето на Хармън се зачерви. Сключените му пръсти порозовяха, когато ги стисна силно.
— Да не би да ме обвиняваш в сексуална дискриминация и расизъм, агент Уайт? Да не намекваш, че решението ми да ти възложа случая е мотивирано от пола и цвета на кожата ти?
Анита знаеше, че върви по тънък лед. Не искаше да отстъпи, но си обичаше работата и искаше да я запази. Затова подбра думите си внимателно.
— Казвам само, че се държиш с мен като с парий от първия ден, когато влязох тук. Трудно ми е да повярвам, че внезапно си решил, че съм някаква жена-чудо.
Хармън се облегна и се залюля напред-назад на стола. Затвори очи и разтърка слепоочията си, преди да проговори.
— Надявам се, разбираш, че и двамата сме в тежко положение — каза той. — Мислех, че след като съдията имаше репутацията на първокласен гадняр, никой нямаше да обърне особено внимание. Подцених политическите последици. И си права. Възложих ти разследването, защото знаех, че случаят е тежък и не те харесвам. Студена си, агент Уайт, и мислиш, че твоите лайна не миришат. Но трябва да се държим един за друг. Възрастни хора сме. Може просто да се споразумеем, че не сме съгласни един с друг.
— Това ли е всичко? Мога ли да тръгвам?
— Можеш. Веднага след като ми обясниш как смяташ да заковеш копелето, извършило престъплението.
— Честно казано, нямам представа. Вероятно ти имаш някои идеи.
— Всъщност имам една. Идея, която може да позволи и на двама ни да запазим работата си.
35
Прекарах още половин час в разговор с Райдър за Хана Милс/Кейти Дийн, произхода й и връзката й с Рамирез. След десетминутен спор го убедих да сподели информацията си с шериф Бейтс. Докато шофирах обратно към Джоунсбъро, няколко пъти опитах да се свържа с шерифа, за да го уведомя какво бях научил и да му кажа, че трябва да поговори с Райдър. Той обаче още не вдигаше мобилния си. Отбих се да обядвам набързо в малко ресторантче, наречено „Планинска гледка“, и се върнах в службата към дванайсет и половина. Рита е отишла да обядва, както и всички други, но докато минавам покрай бюрото й и тръгвам по коридора, чувам гласове от кабинета на Муни. Един от тях звучи като гласа на Анита Уайт, затова решавам да проверя какво става.
— Джо, влез, влез — кани ме Муни, когато заставам до вратата.
Той се усмихва широко, което незабавно ме кара да си помисля, че ще ми иска услуга.
Анита и Майк Норкрос седят срещу Муни, който е настанен зад бюрото си.
— Провеждаме кратка стратегическа сесия.
— Някакъв прогрес в убийството на съдията? — питам Анита.
— Правим всичко възможно.