— Престани да се разправяш с мен — отвръща Муни. — Прави каквото ти казвам и голямото жури ще го обвини. Ще издадем заповед за издирването му из цялата страна. И ще го заключим след няколко дни.
— И после какво? Знаеш не по-зле от мен, че няма да можеш да представиш нищо от този боклук пред съдебните заседатели. Никое от тези доказателства не е приемливо. Ако той си държи устата затворена, всички вие ще заприличате на идиоти.
— Той е дете, за бога! — казва Муни. — А агентите са професионалисти. Ще се срине по време на разпита.
— В никакъв случай. Не искам да участвам в това.
Ставам и тръгвам към вратата, като си мърморя под носа. Виждал съм Муни да върши идиотщини през последните години, но това надминава всичко.
— Чакай малко — чувам гласа му зад себе си.
Тонът му е заплашителен. Спирам и се завъртам към тях. Усещам накъде отиват нещата, но не ми пука.
— Това не е молба — казва Муни. — Ще представиш случая пред голямото жури. Ще представиш доказателствата чрез агент Уайт и ще се върнеш с обвинение.
— Не, няма да го направя. Ако си твърдо решен на тази глупост, направи го сам — отговарям и се вторачвам в очите му, тъй като знам какво ще последва.
— Аз съм ти началник — напомня ми Муни. — Работиш за мен. Отказваш да изпълниш пряка заповед пред двама свидетели. Това е стопроцентово неподчинение.
— Не ми пука кой си и какъв е постът ти. Не мога да изпълня подобна дивотия. Няма да участвам във фалшиво обвинение.
— В такъв случай, не ми оставяш избор. Събери си нещата. Уволнен си.
Завъртам се към вратата, но не мога да устоя и да не му кажа още нещо. Още не съм се отървал от странното усещане, което изпитах вчера, когато Муни спомена Хана в минало време. Обръщам се обратно към него.
— Между другото — казвам, — Рафаел Рамирез казва, че някой искал смъртта на Хана Милс и твърди, че знае кой е той.
Дребна лъжа. Майка ми би го нарекла „благородна“ лъжа.
— Той ще ти каже кой е, ако го освободиш от затвора.
ТРЕТА ЧАСТ
36
Хана Милс, бившата Кейти Дийн, вдигна очи към водопада и се зачуди какво правеше. За първи път от години се мотаеше из планината и седеше в подножието на водопад Ред Форк в област Юникой. Бързо осъзна защо не го бе правила толкова отдавна. Спомените бяха неизбежни: дългите дни в националния парк, красотата на десетките водопади и потоци, горите с величествени дървета. Но тези хубави спомени събуждаха другите, които се опитваше да потисне.
Така й бе по-лесно да се преструва, че леля Мери и Люк никога не бяха съществували. Беше се научила да ги държи далеч от мислите си заедно с Лоти, фермата и животните. Все едно всичко това се бе превърнало в облаци, които бяха разнесени от вятъра.
След пожара, който Хана въобще не помнеше, животът й бе излязъл извън контрол за известно време. Тя се сдоби с ново име, заживя в Солт Лейк Сити в апартамент в центъра, през няколко сгради от гигантския мормонски храм. Агентите в Ноксвил й казаха, че това е единственият начин, по който могат да осигурят безопасността й, и по онова време тя нямаше сили и воля да се съпротивлява. Агент от ФБР на име Фриц стана новият й най-добър приятел в Юта, но Хана бързо започна да изпитва носталгия по любимите си планини. Един ден си събра нещата, качи се на автобуса и никога повече не погледна назад.
Озова се Ноксвил, сама и объркана. Единственият човек, с когото имаше връзка, бе агент Райдър, който при връщането й в Ноксвил й бе дал достатъчно пари, за да си наеме малък апартамент и да оцелее, докато се изправи на крака. После, няколко седмици след като се върна, адвокат от Гейтлинбърг, който искаше да се срещне с Хана, се свърза с агент Райдър. Той уреди срещата и там Хана научи, че леля Мери я бе направила не само изпълнителка на завещанието й, но и наследница. Хана и Лоти получаваха по равно от парите на леля й — малко над триста хиляди долара, инвестирани в ценни книжа. Хана също така получи фермата, но адвокатът й каза, че господин Торбет, съседът, предложил да я купи. Адвокатът посъветва Хана да приеме офертата и тя го направи. Нямаше желание да се връща там.
Хана прекара месеци в мъгла, вторачена в стените на малкия си апартамент, просната на леглото с дни. Нямаше нито желание, нито възможност да започне отначало. Проклинаше Господ или съдбата или каквато и да е друга сила, която бе решила да й стовари толкова много мъка и срам. Не й пукаше за парите. Те нямаха стойност и значение за нея, особено като се имаше предвид как ги бе получила.
Агент Райдър бе този, който най-после й помогна да се измъкне от дълбоката мъка и отчаяние. Идваше редовно в дома й и успя да я убеди да отиде на психиатър, жена на име Мати Рий. Доктор Рий й предписа серотонин и постепенно мъглата започна да се вдига. Хана се записа в университета през януари същата година. Не си създаде много приятели, тъй като се държеше настрани от хората, но рутината на живота в университетското градче и лекарствата й помогнаха бавно да загърби трагедиите. Шест години след като се записа в университета, взе магистърска степен по социология и си намери работа като координатор на жертвите и свидетелите в прокуратурата в Ноксвил. След като прекара още шест години в спокойна анонимност, като помагаше на хора като самата нея, станали жертви на престъпления, тя се запозна с Лий Муни на конференция в Нашвил и той я убеди да направи промяна.