— Проявихте неуважение към съда, господин Милър — триумфално изрича съдията. — Призовах подсъдимия по вашия случай в девет часа. Не бяхте тук и не бяхте уведомили съда за отсъствието си, както налагат местните правила. Пристав, отведете господин Милър в затвора. Определям му гаранция от пет хиляди долара.
Рей е облечен в кафяв костюм, а косата му е опъната назад в прочутата му опашка. Той поглежда съдията с омраза и открито пренебрежение в очите. Виждам как мускулите на челюстта му потръпват, а лицето му потъмнява. Надявам се, че ще прояви достатъчно разум и ще си държи устата затворена. В момента е напълно безпомощен. Не може да направи абсолютно нищо. Ако запази спокойствие и не направи или каже нещо глупаво, може да продължи битката по-късно. Ако го направи по правилния начин, ще бъде оправдан, а съдията ще трябва да отговаря за действията си. Но ако каже нещо, което не трябва…
В този миг Рей проговаря:
— От самото начало си бях прав за теб, безгръбначно лайно. Надявам се, че се кефиш на това, защото от днес нататък, ще проявя специален интерес към теб. Няма да е лошо да ти пораснат очи и на тила.
— Сложете му белезници! — изревава Грийн на един от приставите, който притеснено отива при Рей и се протяга към ръцете му.
— Дръж си шибаните ръце далеч от мен! — изръмжава Рей и приставът отстъпва назад.
Надигам се и отивам при приятеля ми. Хващам го нежно за ръката и го повеждам към коридора, който води към килиите.
— Хайде, Рей — казвам спокойно. — Само ще влошиш положението, ако останеш тук.
Яростта го напуска и той приковава очи в моите. Гневът му е заменен от отчаяние и объркване.
— В затвора ли отивам? — пита той озадачено.
— Ще отида да платя гаранцията ти веднага щом се измъкна от залата — казвам му. — Ще излезеш оттук след около час.
— Ще подпиша нареждане за временното ви отстраняване от длъжност, основано на заплахата ви, господин Милър — казва Грийн, докато излизаме. — И ще съобщя за вас на Комисията за професионална благонадеждност. Ще имате късмет, ако въобще някога ви разрешат да работите като адвокат.
3
Шест месеца по-късно седя на метален стол в секцията за посетители на осъдените на смърт в затвора „Ривърбенд“ в Нашвил. „Ривърбенд“ е това, което през 2010 година наричат модерна поправителна институция. Просторен и съвременен е, но опитът ми показва, че мъжете, които излежават известно време в затвор с максимална охрана, не излизат „поправени“. Всъщност излизат оттам много по-коварни и ловки.
От другата страна, зад дебелия прозорец от плексиглас седи трийсет и осем годишният Брайън Томас Гант. Бях назначен да го представлявам преди почти петнайсет години. Беше първият ми осъден на смърт клиент, обвинен в убийство на тъщата си и в изнасилване на петгодишната си племенница. Срещу него нямаше никакви доказателства от съдебна медицина — ДНК пробите още не бяха станали златният стандарт, освен това нямаше и мотив за престъплението. Но племенницата, хлапе на име Натали Буз, казала на полицията, че мъжът, който я изнасилил, „приличал на чичо Брайън“. Ченгетата незабавно съсредоточили разследването върху Гант, а историята на момиченцето бързо се променила от „приличал на чичо Брайън“ на „беше чичо Брайън“. Той бил арестуван седмица след извършване на престъплението. Положих всички усилия по време на делото, но не успях да се преборя с показанията на малкото момиченце. Гант беше обвинен в убийство първа степен и изнасилване с утежняващи вината обстоятелства година след ареста си. И оттогава очаква смъртната си присъда.
След като чичото влезе в затвора, Натали Буз си промени мнението. Каза на съпругата на Гант, че не е сигурна дали е бил чичо Брайън. Всичко се случило прекалено бързо. Тя спяла, когато изнасилвачът влязъл в стаята й. Било съвсем тъмно. Историята бе напълно различна от показанията й по време на делото. Но това се оказа без значение. Апелативните адвокати на Гант помолиха Натали да подпише клетвена декларация, удостоверяваща убедеността й, че се е объркала, когато е идентифицирала Брайън Гант на делото. Тя подписа декларацията и адвокатите я представиха в съда. Но и прокуратурата, и апелативният съд я пренебрегнаха.
Няколко години след като Гант бе осъден, а ДНК пробите — усъвършенствани, съпругата му плати на частна лаборатория почти четирийсет хиляди долара, за да вземат проби от трите улики на местопрестъплението: чифт гащи, които племенницата носила, найлонов чорап, носен от тъщата, и срамен косъм, намерен на чаршафа на момиченцето. Лабораторията изследва ДНК-то от трите проби и нито една от тях не отговаряше на ДНК-то на Гант. Въоръжени с новите доказателства, апелативните адвокати успяха да издействат изслушване пред съдия, който обаче отхвърли молбата им за ново дело. Апелативният съд на Тенеси подкрепи решението на съдията и Гант си остана в това ужасно място. Убеден съм, че е невинен, но след като съдебните заседатели признаят човек за виновен и той получи смъртна присъда, е невероятно трудно да опровергаеш присъдата.