— Знаеш ли защо си тук? — попита Мечката.
— Не сме направили нищо — отговори Червения.
Възелът на каиша се стовари върху слепоочието му.
Червения видя звезди, когато болката прониза главата му и се спусна по гърба.
— Не ме лъжи, Червен! Искаш да се отнеса по-снизходително с теб, нали? Момичето, което уби, работи за прокуратурата. Да не мислиш, че ще спрат да го търсят, глупак проклет? Сега ние трябва да почистим бъркотията, която създаде.
— Не е бъркотия — възрази Червения. — И никой няма да открие нищо.
— Имаме правила. Ако ги нарушиш, засягаш всички нас. Какво, по дяволите, си мислеше? Самостоятелна работа, а? При това момиче! И то момиче, което не ни е направило абсолютно нищо. И сега жегата ще е върху нас.
— Няма да има жега. Няма да открият нищо.
— Няма да има жега? Как мислиш, че ние разбрахме за това? Защото си прекалено тъп, за да си държиш шибаната уста затворена ли? Ти и тлъстото лайно до теб.
— Няма да кажем и дума, Мечка — извика Варела. — Кълна се в Господ, че няма да кажем и дума.
Червения чу изплющяването на камшика и глухия тътен, когато възелът удари братовчед му. Варела изпищя.
— Затвори си устата, тлъстако! — изкрещя Мечката. — Познавам и двама ви от дълго време и знам, че дъртият Варел няма достатъчно акъл, за да се скрие от дъжда. Значи ти трябва да си уредил работата, нали, Червен?
Червения кимна и затвори очи. Вслуша се в шума от ботушите на Мечката по мръсния под.
— Кой ти плати?
— Някакъв мексиканец в Мористаун.
— Какъв мексиканец? Как се свърза с теб?
— Не му знам името. Научих за договора за убийство от друг мексиканец, с когото купонясвам. Казах му, че се интересувам и той ми даде номер, на който да се обадя. Уредих среща и отидох в Мористаун.
— Колко? Колко ти платиха, за да ни предадеш?
— Не съм ви предал, човече. Просто свърших една работа. Прибрах петнайсет бона и не навредих на никого. Както ти казах, няма да я намерят.
— Какво направи с нея?
Разпитът продължи още петнайсет минути. Колкото повече Червения говореше, толкова по-дружелюбен ставаше гласът на Мечката. Червения му разказа всичко: как наблюдавали дома й, как я убили, къде скрили трупа, какво направили след убийството.
Мечката клекна пред него и постави ръце на колената му.
— Още нещо, за което да се сещаш?
— Не, човече, разказах ти всичко.
— Добре.
Мечката се изправи и се завъртя.
— Рейнмен, ти и Психопата качете дърворезачката в пикапа и я закарайте до кочината. Искам да застреляте тези двама лайнари, после да ги нарежете на парчета. Прасетата ще се погрижат за останалото.
41
Трийсет и шест часа след убийството на съдията и двайсет и четири часа след изчезването на Хана Милс — две от най-големите загадки, които мога да си спомня в района, се озовавам вън от всичко.
Уволнен. Изритан. Свършен.
Каролайн твърди, че не е изненадана. Казва, че никога не е харесвала Муни — факт, който е държала в тайна, защото работех за него. Гледал я похотливо и дори се опитал да я сваля на миналогодишния служебен купон на Коледа. Не ми го споменала, тъй като смятала, че може да направя нещо неразумно, например да сритам гнусния му задник. Беше права.
Кампанията на Муни срещу мен бе напълно лишена от деликатност. Следобеда, когато ме уволни, всички местни телевизионни канали ме показаха по вечерните новини. Муни отказваше интервюта, но Рита Джоунс ми се обади няколко часа след като напуснах службата и ми съобщи, че бил изпратил прес изявление до медиите, което бил изготвил лично.
Репортерите незабавно се появиха пред дома ми. Паркираха на алеята и се опитаха да ме накарат да изляза и да говоря с тях, но аз просто отворих задната врата и пуснах Рио. Те се разпиляха като уплашени гъски. Вечерта показаха кратка история за кариерата ми като адвокат на защитата и после като прокурор. Като се изключи фактът, че телефонът звънеше непрестанно, положението не беше толкова лошо. На следващата сутрин във вестника имаше история за мен със заглавие „Прокурор, уволнен за неподчинение“. Журналистът споменаваше уволнението ми, но не казваше нищо лошо за мен.
Седмица по-късно репортерите побесняха отново, когато Танър Джарет се яви в съда и заяви, че прокуратурата оттегля всички обвинения срещу Рафаел Рамирез. Муни каза пред медиите, че моето преследване на Рамирез било „фанатично“. Дори се извини на мексиканеца по вечерните новини. Толкова се ядосах, че метнах обувка по телевизора и спуках екрана.
Измина още една седмица. Връщам се към рутината, която имах, преди да започна работа в прокуратурата. Каролайн и аз шофираме до Нашвил, за да гледаме как Джак играе бейзбол. Мотая се из къщи. Тичам, тренирам и си играя с Рио.