Говоря с Бейтс ежедневно, но няма развитие по случая Хана Милс/Кейти Дийн. Същото е и положението с убийството на съдия Грийн. Мълчание. Няколко пъти се опитвам да звънна на Анита Уайт, за да попитам дали са обвинили Томи Милър, но тя отказва да говори с мен. По новините обаче не казват и дума по въпроса, което ме кара да мисля, че Муни се е отказал от тази дивотия. Все някой щеше да сподели информацията с пресата. Ченге, прокурор, член на голямото жури. Подобна пикантна новина щеше да възбуди репортерите.
После, в четвъртък вечер, се връщам у дома след дълго тичане край езерото в компанията на Рио и виждам кола на алеята. Здрач е и едва забелязвам очертанията на облегнатата на колата фигура. Рио залайва и опъва каишката си, но докато се приближавам, познавам човека. Бейтс, издокаран с каубойска шапка и ботуши, облегнат на конфискуваното БМВ.
— Не мислех, че ще искаш да те видят с мен — казвам.
Рио подушва шерифа набързо и се успокоява, затова свалям каишката му.
— Не искам, поне не на обществено място. Затова дойдох чак тук.
— Искаш ли да влезеш? Имам бира и чай, вода, безалкохолни, каквото поискаш.
— Знаеш ли какво? Една бира ми звучи добре.
Бейтс ме следва в къщата. Грабвам две бири от хладилника и го повеждам към терасата.
— Къде е госпожата?
— Преподава в курс по танци.
— Добре ли е напоследък?
— Да, добре е. Благодаря, че попита. Е, какво те води тук?
Бейтс сяда на масата и отпива от бирата. Времето е топло, а лунната светлина се отразява меко в канала под нас. В далечината се чува басовото ръмжене на моторна лодка. Идеална вечер да се напия с Бейтс и да послушам историите, но той изглежда прекалено сериозен.
— Имам лоша новина, братко Дилард. Намерихме Хана.
— Тя…
— Мъртва е. Съжалявам.
Свеждам глава мълчаливо. Мисля си за нея всеки ден откакто изчезна, а след като научих за миналото й от агент Райдър, не мога да се освободя от опасенията си. Горкото хлапе. Семейство, избито от луд баща. Леля и братовчед, избити от наркодилър. Знаех, че виждам болка в очите й, но нямах представа колко е дълбока.
— Къде я намерихте?
— В изоставена мина в планината Бъфало.
— Как е умряла?
— Удушена. Стар мой приятел, съдебен патолог, прави аутопсията в момента.
— Стар приятел? Защо не я прави съдебният лекар?
— Никой още не знае, че сме я намерили. Само аз, моят заместник, който работи под прикритие, и приятелчето ми патолог. Сега и ти. Възнамерявам да пазя тайна известно време. Приятелят ми ще я задържи при него, докато успея да се ориентирам.
— Къде?
— В голям фризер в гаража си. Каза ми, че имал там още няколко части от трупове.
— Да не е някакъв откаченяк?
— Повечето патолози са такива, нали? Малко е странен, но е адски умен и способен. Не се тревожи. Много по-добре е от мястото, където я намерихме.
Нужна ми е минута да обмисля новината. Никой не знае, че са я намерили? Как е възможно това? Когато е открит труп, всички се появяват на мястото. Полиция, съдебни лекари, криминолози, зяпачи. Никога не съм чувал за човек, който работи за закона, да покрие откриването на труп.
— Какво става, Леон?
— Да кажем само че определени хора не трябва да знаят за това.
— Сподели.
Бейтс отпива щедра глътка от бирата, сваля си шапката и я оставя на масата пред себе си. Прокарва пръсти през косата си и си поема дълбоко дъх.
— Едно от момчетата ми работи под прикритие от няколко години — започва той. — Опитваме се да се справим с рокерската банда „Воините на Сатаната“. Предполагам, че си чувал за тях.
Не само съм чувал за тях, но и сестра ми е бременна от един от воините — подробност, която решавам да запазя за себе си. Кимвам на Бейтс.
— Доста опасна банда — продължава той. — Снощи, момчето ми идва при мен и ми разказва интересна история. Един от членовете на бандата чул, че има обявена поръчка за убийството на някакво момиче. Решил да поработи на свободна практика, нали разбираш, извън нормалната търговия с дрога и оръжие. Да прибере малко пари настрани. И се видял с някакъв мексиканец, който му възложил поръчката. Прибрал десет бона, взел братовчед си и двамата отишли да свършат работата. Момичето било Хана. Удушили я в спалнята й, набутали я в багажника и я закарали в планината. Захвърлили трупа й в старата мина и изсипали няколко чувала с вар през дупката върху нея. Аз и момчето ми едвам я извадихме оттам. Беше кошмарна свинщина. Та когато приключили, двамата гении купили шише алкохол и се повозили в колата й няколко часа. преди да я върнат пред къщата й. Два дни по-късно прибрали още десет бона и успели да си държат устите затворени цяла седмица, но после единият се напил и се раздрънкал. Трябва да разбереш, че това е нарушение на законите на бандата. Не скиташ наоколо да убиваш хора без одобрението на водачите, а и със сигурност не убиваш жени, които не са направили нищо да обидят бандата. Лошо е за бизнеса. Тази новина се разчула сред бандата, водачите провели събрание и решили, че двамата гении трябва да бъдат наказани за провинението си. Не за убийството на Хана, а задето са изпълнили поръчка без знанието и одобрението на водачите.