— И какво е наказанието?
— Смърт. И двамата са мъртви. Простреляни в главата, разчленени и прекарани през дърворезачка. После били захвърлени в кочина във ферма в област Юникой.
— Знаеш ли кои са?
— Знам кои бяха. Не че това ми върши някаква работа.
— И защо пазиш в тайна намирането на Хана?
— Поръчката е направена от мексиканец, който е свързан със старото ти приятелче Рафаел Рамирез. Моето момче казва, че поръчката не е от човека на Рамирез, той само я предал. Момчето ми се издигна в йерархията до ковчежник на бандата. Имат му доверие. Присъствал на разпита на двамата идиоти. Шефът на бандата искал да узнае какво още са правили освен убийството, затова ги поизмъчвал. Оказало се, че не са се занимавали с нищо друго странично, но онзи, който се срещнал с мексиканеца, казал нещо интересно. Човекът, възложил поръчката на мексиканеца, бил важна клечка.
— Важна клечка? Но не споменал кой е?
— Мексиканецът не споделил това.
— Някакви идеи?
— Няколко, но първо трябва да ти задам няколко въпроса. Помниш ли как те питах дали Хана ти е споменавала за бременността си? Ти ми отговори, че била девственица. Откъде знаеш подобно нещо?
Веднага се сетих за вечерта в бара.
— Вероятно трябваше да ти го кажа преди, но четири-пет седмици преди изчезването на Хана, отидох на тържеството за рождения ден на Танър Джарет в бар „Рауди“. Муни непрестанно поръчваше питиета за Хана и преди да се усетим, тя се насвятка. И после неочаквано издрънка, че била девствена.
— Кой беше на тържеството? — пита Бейтс.
— Аз и Каролайн, Танър, Муни, Рита и гаджето й и още няколко човека.
— Кой заведе Хана у дома?
— Танър.
— Е, не е била девствена. Криминолозите намериха тест за бременност в боклука пред къщата й. ДНК-то по него отговаря на това на Хана, а тестът беше положителен. Била е бременна.
— Добре — кимвам, — значи е била бременна. Какво общо има това с поръчката за убийство?
— Мексиканецът, който платил на рокера, казал, че Хана е бременна и изнудвала важен човек. Затова, преди да съобщя новината за намирането й, има няколко неща, които искам да проверя. Моето другарче, патологът, смята, че може да вземе проба от ДНК-то на ембриона. Трябва да направим всичко възможно да научим кой е бащата. Вероятно това ще ни насочи към убиеца. Другото е да намерим господин Рамирез и да се опитаме да изтръгнем някои отговори от него.
— Рамирез вече го няма, Леон. Няма да го намериш. А дори и да го намериш, няма да чуеш нищо от него. Не разполагаш с нищо срещу него.
— Казах „ние“. Ние ще го намерим. Говорих с Райдър. Той ще ми помогне. Мрази Рамирез с дива страст.
— Аз мога ли да направя нещо?
— Всъщност, да, но искам да действаш внимателно и да свършиш работата добре. Никакви грешки. Ако нещата се окажат такива, каквито си мисля, тук ще настъпят големи промени. Много големи. И искам ти да участваш в тях.
— Предполагам, че имаш заподозрян.
— Двама заподозрени, братко. Двама.
42
Малко след като Бейтс си тръгва, преглеждам мобилния си, за да намеря номера на Майк Норкрос. Той вдига на второто позвъняване.
— Екранчето ми показва, че се обажда бивш прокурор — казва Норкрос.
— Как си?
— Боря се за истина, правосъдие и американския начин на живот. А ти?
— Не мога да се оплача. Слушай, първо искам да ти се извиня, задето ти се наложи да изгледаш скандала в кабинета на Муни.
— Да се извиниш? Шегуваш ли се? Това беше най-интересното шоу, което съм виждал в живота си. Имаш страхотни топки, адвокате.
— Чувал съм го и преди. Всеки път е било, защото съм направил нещо тъпо.
— Е, между мен, теб и мухата на стената, мисля, че постъпи правилно. По никакъв начин нямаше да успеем да окомплектоваме случая с това, с което разполагахме. Хармън просто се опитваше да раздвижи нещата