Отпивам още една глътка и я поглеждам. Боря се със себе си вече от седмици. Преди да проговоря, повдигам чашата към устата си и отпивам отново. Оставям я на масата, облягам лакти на колената си и скръствам ръце.
— Видях Томи Милър сутринта, когато бе убит съдия Грийн. Намерих го да спи на канапе в дома ми, когато излязох за работа. По онова време не си помислих абсолютно нищо. Реших, че вероятно не е искал да се прибере у дома в нощта след погребението на баща си. Но по-късно, след като научих за случилото се със съдията и след като говорих с теб на местопрестъплението, реших че е трябвало да ти кажа.
Анита държи чашата с вино под носа си. Залюлява я леко и вдъхва аромата.
— Е, сега ми каза — отвръща тя меко. — Но това не променя нищо, нали?
— Има и още нещо. По-късно открих, че дрехите му миришели на бензин. Той имал логично обяснение по онова време, затова не споделих факта с никого.
— Какво беше обяснението му?
— Бил пиян и се полял с бензин, когато се отбил да си напълни резервоара.
— Това може да се потвърди лесно, при положение че ни каже в коя бензиностанция се е отбил.
— Казва, че не помни.
— Той ли ти разказа всичко това?
— Не, не съм говорил с него. Знам го от друг човек.
— И какво е станало с дрехите му? — пита Анита.
— Не съм сигурен. Мисля, че може да са били унищожени.
— Нарочно унищожени?
— Не съм сигурен.
— От кого?
— Не мога да ти отговоря.
— Защо?
— Защото може да навреди на човек, когото много обичам.
— На сина ти?
— Човек, когото обичам силно. Това е всичко, което мога да ти кажа.
Анита се навежда напред, все още стиснала чашата с тънките си пръсти.
— Осъзнаваш ли, че като ми казваш това, изглеждаш уличен в престъпление? А човекът, когото обичаш толкова силно, също може да е виновен.
— Знам.
— Какво искаш да направя?
— Не знам.
Поколебавам се няколко секунди.
— Все още не мисля, че Томи е убил съдията, но просто исках да ти се извиня, задето не бях откровен с теб.
Анита замълчава за минута, после прави нещо, което ме изненадва страхотно. Надига се от креслото, приближава се и сяда до мен на канапето. Стомахът ми се свива развълнувано. Лицето ми се зачервява и незабавно изпитвам чувство за вина.
— Аз също ти дължа извинение — казва тя.
Ухае на люляк.
— Наистина ли? За какво?
— За уволнението ти. Обвинението на Томи Милър бе идея на шефа. Но докато седях в кабинета на Муни и слушах как разкостваш случая и крещиш на началника си, осъзнах, че и аз трябваше да се възпротивя на моя. Предполагам, че се чувствах доста отчаяна, тъй като бях подложена на напрежението да арестувам някого. Съдиите и политиците от целия щат звъняха на шефа ми, а той притискаше мен. Знаеш какви са ченгетата. Последното, което искаш, е да признаеш, че не разполагаш с нищо и не можеш да докажеш нищо. Затова, когато Хармън бе осенен от откачената си идея да отидем при Муни, се съгласих с него. Не трябваше да го правя. Съжалявам.
— Не си първото ченге, поддало се на изкушението да използва силата на голямото жури необмислено и прибързано — успокоявам я. — И съм сигурен, че няма да си последното.
— Не си помислих и за миг, че това може да ти струва работата — казва тя.
Анита поставя ръка на бедрото ми и аз потръпвам. Отпивам от виното.
— Добре съм — казвам. — Ние сме добре. Не се тревожи. Слушай, трябва да вървя. Каролайн вече сигурно си е у дома. Благодаря, че поговори с мен.
Оставям празната чаша на масата и се изправям. Анита ме повежда към вратата. Отваря я и аз излизам навън в нощта. Обзема ме облекчение. Избягах. Но се завъртам назад.
— Мога ли да ти задам един личен въпрос?
— Разбира се.
— Защо не си омъжена? Имам предвид, ти си умна, красива, талантлива. Не мога да повярвам, че мъжете не чакат на опашка да им обърнеш внимание.
— Чакам мъж като баща ми — отговаря тя. — Но засега познавам само един такъв, а той е женен.
Тя ми се усмихва, намига ми и бавно затваря вратата.
43
На следващата сутрин съм в магазина, където сравнявам цените на пилешкото, когато внезапно ми става неудобно. С периферното си зрение забелязвам някой, който стои на три метра вдясно от мен. Поглеждам и виждам пълна руса жена на средна възраст, която ми се струва позната. Тя ме гледа вторачено. Опитвам се да сетя коя я, но не мога. Погледът й е изпълнен с презрение. Обръщам се обратно към пилешкото с надеждата, че тя ще се отдалечи.
Избирам малък пакет пилешки гърди и ги слагам в кошницата, после поглеждам назад към жената. Все още е там и все още е вторачена в мен. Завъртам се и тръгвам в обратната посока. Правя едва пет стъпки, когато чувам глас зад себе си.