Скривам се зад ниска бариера, а покрай главата ми просвистяват куршуми. Солидният трясък на противосамолетни оръдия отеква по хълмовете отвъд пистата. Запълзявам по корем към края на бариерата и окачвам оръжието на рамото си. Другите рейнджъри тичат и крещят около мен. Оглеждам се за мишена и тъкмо се каня да стрелям, когато нещо пада на гърба ми. Оказва се един от колегите ми рейнджъри. Бутам го от себе си, а когато се претъркулва, виждам, че лицето му е отнесено от куршум. Изкрещявам, скачам, започвам да стрелям и тичам право срещу врага.
— Джо! Джо! Събуди се! Джо!
Отварям очи. Каролайн седи в леглото и ме друса за рамото.
— Крещеше. Добре ли си?
Клатя глава невярващо. Всичко изглеждаше толкова реално.
— Да, бебчо, добре съм. Просто сънувах кошмар.
— Просто кошмар? Вир-вода си.
Сядам на ръба на леглото, а Каролайн разтрива гърба ми.
— Защо не отидеш да се изсушиш и да се върнеш в леглото? — предлага ми тя.
Поглеждам часовника. Почти четири сутринта е. Ставам и заобикалям леглото. Заставам над Каролайн, завивам я и я целувам по челото.
— Заспивай — казвам. — Мисля, че ще остана буден.
Отивам на канапето в дневната, пускам телевизора и се опитвам да не мисля за съня си. Но той не иска да ме напусне. Година след като скочих в Гренада, научих, че Държавният департамент е бил предупредил гренадското правителство за идването ни. Те от своя страна предупредили руснаците и севернокорейците, които незабавно напуснали острова. Бяха останали само кубински инженери и гренадски войници, но те бяха въоръжени до зъби и ни очакваха.
Това бе денят, когато разбрах, че ще напусна армията. Това бе денят, когато осъзнах, че никога вече няма да се доверя на правителството ни.
45
Анита Уайт вярваше, че Томи Милър щеше да се появи в къщата на майка си скоро. Все пак, дете беше. Баща му бе погребан наскоро. Сигурно искаше да е близо до майка си, а и се нуждаеше от пари. Анита изготви прост, но ефективен план, за да открие дали Томи се е появил. Даде номера на мобилния си на любопитната съседка Труди Гудин и я помоли да държи къщата на Милър под око.
Госпожа Гудин й се обади късно във вторник вечер.
— Видях го през прозореца — заяви тя. — Сигурна съм, че е той.
Анита и трима други агенти заловиха Томи в шест часа на следващата сутрин, когато той и майка му излизаха от гаража. Тони Милър шофираше, а Томи седеше до нея. Агентите изиграха обичайното си шоу с демонстриране на сила при арест — извадени пистолети, викове, заплахи. Когато Ралф Хармън откри, че Томи имаше билет до Сан Франциско и пет хиляди долара в брой в раницата си, побесня и арестува Тони за възпрепятстване на правосъдието. И Томи, и майка му, бяха оковани в белезници, заведени в офиса на ФБР и поставени в отделни стаи за разпит. Агент Хармън се опита да разпита Тони Милър първо, но тя незабавно настоя да говори с адвокат.
— Какво ще правим с нея? — попита го Анита, когато той излезе от стаята.
— Остави я да поседи там. Можем да я задържим седемдесет и два часа, преди да я изправим пред съдия. По никакъв начин няма да й позволя да се доближи до телефон. Първото, което ще направи, е да повика адвокат и да го натовари със случая на момчето.
Анита загледа екрана, на който Хармън влезе в стаята за разпит и прочете на Томи правата му. За нейна изненада, Томи не спомена нищо за адвокат. После Хармън го остави сам три часа. Тони Милър още седеше в другата стая. През трите часа единственото, което агентите чуха от Томи, бе молбата му да отиде до тоалетната. През останалото време просто седя, облегнал глава на масата.
Тъкмо преди Анита, Норкрос и Хармън да влязат в стаята, за да разпитат Томи, Хармън извика агентите в кабинета си.
— Аз ще ръководя разпита — съобщи им той. — Вие двамата само ще наблюдавате и ще се учите. Единственият задоволителен резултат от разпита ще бъде подписано признание и арест за убийство първа степен и възнамерявам да го постигна.
Когато влязоха в стаята, Хармън седна точно срещу Томи. Анита се настани вдясно от него, а Норкрос — вляво. Анита огледа момчето внимателно. Видя уплашено хлапе, което страшно приличаше на баща си. Тя бе виждала снимки на Рей Милър във вестника и незабавно забеляза приликата. Томи беше млад и хубав, с тъмна коса и очи, леко гърбав нос, високи скули и чудесни черти.