— Не мога да кажа откровено, че не съм изпитвал гняв към него, особено след като татко се самоуби — отвърна Томи.
— И това е съвсем естествено — кимна Хармън. — Всеки в твоето положение би се чувствал по същия начин. По скала от едно до десет, колко бе ядосан?
— По скала от едно до десет? Дванайсет.
Анита потръпна. Томи очевидно не осъзнаваше това, но като проявяваше честност, просто си окачваше примката на врата.
— Значи беше достатъчно ядосан, за да го убиеш?
— Не казах нищо подобно. Не съм го убил.
— Наистина ли? Откъде знаеш? Казваш, че не помниш какво е станало. Казваш, че си бил ядосан. Знам, че ако някакъв кретен бе принудил баща ми да се самоубие, бих искал смъртта му. Може би си се подкрепил солидно с течен кураж и си отишъл да отмъстиш.
— Не съм. Не бих могъл. Никога не бих могъл да извърша нещо такова.
— Разполагаме с двама свидетели, които са видели колата ти в квартала на съдията малко след убийството. Един от тях е видял шофьора и описанието му съвпада с твоето.
Анита се размърда неудобно на стола. Хармън лъжеше. Законно бе полицай да лъже заподозрения, но тактиката обикновено водеше до нежелани резултати.
— Наистина ли? — учуди се Томи. — Има хора, които твърдят, че са ме видели?
— Ще ти кажа какво ще направя. Томи — продължи Хармън. — Агент Уайт и аз ще си починем малко, за да проверим докъде е стигнал агент Норкрос. А ти помисли какво става. Помисли усърдно. Томи. Изглеждаш добро момче и не искам да те видя как тръгваш по грешния път. Ако ни разкажеш какво се е случило през онази нощ, ще говорим с прокурора в твоя полза. Ще му обясним, че си ни сътрудничил и си изпълнен със съжаление и разкаяние. Това може да е разликата между дълга присъда и смъртна присъда. Кой знае? След всичко, което си преживял, може да те защитят с обяснение за психични отклонения. Намалена способност за преценка или нещо подобно. Така че, обмисли нещата грижливо, а ние ще се върнем след малко.
Разпитът продължи по същия начин цяла нощ. Анита бе наясно какво правеше Хармън. Изтощаваше момчето, опитваше се да го накара да признае, че то може да е извършило убийството. Отиването на Норкрос до магазинчето разкри, че никой от работещите там не си спомняше да е видял Томи. Норкрос дори бе посетил един от служителите, който работел нощна смяна. Показал му снимката на Томи, описал колата му, но служителят не си спомнял човек, който да прилича на момчето. Нямаше и документация за транзакция с кредитна карта на името на Томи.
Хармън оставяше Томи да седи в продължение на часове, после се връщаше в стаята и отново го разпитваше. С всяко посещение той разкриваше нова подробност как точно е бил убит съдията, как някой го е причаквал прерязал е дърво и го е поставил напряко на пътя, как е ударил съдията с тъп предмет, завлякъл го е до клена, полял го с бензин и го обесил. Напрежението в разговора се увеличаваше всеки път. Анита забеляза физическите и психическите промени у Томи, когато разпитът стана по-настойчив и обвинителен. Момчето беше изтощено. Тъмни кръгове се бяха образували под очите му, които гледаха измъчено и празно. Речта му се забави, сякаш му се налагаше да си търси думите. Лесно бе да го объркаш.
Най-после, около три и десет сутринта, след почти двайсетчасов разпит, Хармън се наведе към Томи.
— Току-що говорих с майка ти — каза той. — Тя смята, че ти си извършил убийството.
Томи избухна в сълзи и Анита осъзна, че Хармън го бе пречупил.
— Майка ми вярва, че аз съм го извършил? — бавно попита Томи.
— Собствената ти майка — отговори Хармън и поклати глава.
Томи отпусна глава на масата. Рамената му потръпнаха и той заплака.
— О, Господи! — извика той. — О, Господи! Аз съм убиец!
46
Роско Стинет отби на застлания с чакъл път към малък бар извън Мористаун. Беше идвал тук и преди, но това не означаваше, че се чувства удобно. Мястото беше истинска дупка. Намираше се сред нищото. Но Рафаел Рамирез го притежаваше и отказваше да се срещнат другаде. Тъй като отношенията на Стинет с Рамирез бяха печеливши, той пренебрегна отвращението си, излезе от ягуара и тръгна по чакъла. Носеше си и куфарчето, за всеки случай. Не знаеше какво иска Рамирез, но се надяваше да е нещо, което да му осигури поредната тлъста сума. Вероятно се нуждаеше от помощ да раздвижи парите си. Стинет притежаваше известен опит в това отношение, но никога не си бе имал работа с наркодилър, толкова богат като Рамирез.
Стинет бутна тежката предна врата и влезе в бара. Рамирез го чакаше в ъглово сепаре, на същото място, където адвокатът се бе срещнал с човека, когото познаваше само като Мексиканеца. В това сепаре Стинет бе уредил убийството на Хана Милс. Той сложи ръце на масата, която се намираше до вратата, и изчака двамата мъже да го обискират и проверят за звукозаписни устройства. Когато свършиха, той пристъпи към сепарето на Рамирез.