— Какво ще кажеш за един скоч с лед? — помоли Стинет, като се настани в сепарето.
— Тук няма скоч — отвърна Рамирез.
— Бира тогава.
Рамирез кимна на белия мъж зад бара и му каза да донесе на Стинет халба наливна бира. Мъжът донесе бирата и я постави пред адвоката.
— Е, как е животът навън? — попита Стинет.
— Искам си парите обратно — изръмжа Рамирез.
Стинет едва не се задави с бирата и бързо остави чашата на масата.
— Не разбирам.
— Парите, които ти платих за убийството. Сто и петдесет хиляди долара. Не ги спечели. Искам си ги обратно.
— Но аз изпълних задълженията си по договора! — възрази Стинет. — Обвиненията срещу теб бяха оттеглени. Спечелих си сумата.
— Съгласен съм да ти позволя да запазиш двайсет хиляди — каза Рамирез, — но си искам останалите.
— Това е абсурдно — отвърна Стинет. — Нечувано! Подписа договор. Таксата не може да бъде върната. Почти всички такси в наказателни случаи са невъзвръщаеми. Не мога да водя бизнеса си по друг начин. Трябва да си плащам сметките, да си планирам бюджета…
— Живееш като цар — прекъсна го Рамирез. — Видях ягуара ти отвън.
— Не виждам той какво общо има с всичко останало.
— Мисля, че проявих щедрост — отбеляза Рамирез. — Повече от справедлив бях.
— Не разбирам как можеш да наречеш справедливост настояването си да ти дам сто и трийсет хиляди долара от моите пари, пари, за които имам договор и законно право. Договорът изискваше от мен да те представлявам до разрешаването на случая, независимо дали ставаше дума за дело, сключване на сделка, оттегляне на обвиненията или каквото и да било друго. Уредих да оттеглят обвиненията.
— Аз бях отговорен за оттеглянето на обвиненията — опроверга го Рамирез, — а не ти.
Стинет чу отварянето на вратата и се огледа. Друг мексиканец бе влязъл в бара. Той погледна Рамирез и поклати глава.
— Но аз бях човекът, който ти направи предложението! — извика Стинет.
— И заради това ти плащам двайсет хиляди долара.
— Но когато първо ти споменах за сделката, ти не каза нищо за връщане на хонорара за убийството. Останах с впечатлението, че това няма да е проблем.
— Е, сгрешил си.
Стинет се облегна назад и прокара ръце през къдравата си коса. Истината бе, че вече не разполагаше с парите. Беше ги използвал за начална вноска за купуването на използвана „Чесна“. Летеше през по-голямата част от живота си и бе харесал самолета отдавна. Рамирез му бе дал възможност да направи покупката.
— Това не е правилно — каза Стинет. — Ами ако откажа?
— Не е добра идея.
— Ами ако ти кажа, че не разполагам с парите? Че вече съм ги изхарчил?
— Ще си помисля, че или си лъжец, или си адски тъп. Искам си парите и ги искам през следващите двайсет и четири часа.
— Това е невъзможно! Казвам ти, че не разполагам с тях!
— Ами ако животът ти зависи от това?
— Значи сега ме заплашваш? Не мисля, че осъзнаваш с кого си имаш работа. Не съм някакъв смотан престъпник, когото можеш да убиеш, без на някого да му пука. Ако ми направиш нещо, ще платиш прескъпо.
Рамирез се разсмя.
— Чухте ли това, момчета? Ще платя прескъпо.
Стинет се размърда притеснено. Смехът продължаваше. Той се опита да стане, но Рамирез го хвана за ръката.
— Успокой се, приятелю. Успокой се. Трябваше да проявя повече разум и да не си искам парите от адвокат.
— Не разбираш — нервно каза Стинет.
Кракът му затрепери неконтролируемо. Догади му се.
— Просто ние с теб имахме договор. Договор, нали разбираш?
— Да, да, договор — кимна Рамирез.
Мексиканецът се протегна под масата и Стинет внезапно се озова вторачен в дулото на пистолет със заглушител.
— Като говорим за договори — каза Рамирез, — страхувам се, че ти си единственият човек, който може да ме свърже с договора за убийство на момичето. Или поне единственият, на когото нямам доверие.
— За какво говориш? — извика Стинет и усети как по вътрешността на бедрото му се стече топла урина. — Никога не бих направил подобно нещо. Помисли малко! Ако някога проговоря и дума за теб, аз самият ще се озова забъркан във всичко това. Ще е професионално самоубийство. Ще ме напъхат в затвора.
— Приятелят ти, онзи от прокуратурата, който ти даде парите за договора — прекъсна го Рамирез, — той знае кой съм. Също знае и че аз съм уредил убийството.