— Какво каза за Хана?
— Стинет дошъл при него в затвора седмица преди убийството й и му казал, че иска да му се свърши една работа. Казал му, че човек от прокуратурата, много богат човек със сериозни политически връзки, преспал с момичето, което сега било бременно и го изнудвало. Обещал на Рамирез, че ако уреди да очистят момичето, обвиненията за убийство срещу него ще бъдат оттеглени. И така, Рамирез свързал Стинет с някакъв друг мексиканец, който работел за него, тип на име Артуро Гутиерез. Мексиканецът се свързал с рокера и Хана загинала.
— Кой е бил? Кой е платил парите?
— Рамирез се закле, че Стинет не споделил това с него. Казал му само, че бил човек от прокуратурата. А повярвай ми, ако знаеше кой е, щеше да си каже.
— Значи можеш да разпиташ Стинет.
— Това е проблем.
— Защо?
— Стинет е мъртъв. Рамирез го прострелял в лицето.
— Той си призна това?
— Призна ами, къде ще ходи? Райдър и Лукас го вкараха в правия път.
Припомням си деня, когато Рамирез се опита да ме накара да оттегля обвиненията срещу него. Ако вече е имал сделка със Стинет, защо тогава се опита да ме изнуди? После се сещам как изглеждаше Стинет, когато излязохме навън. Рамирез го бе изненадал, може би дори се бе опитал да го прекара. Питам Бейтс за това.
— Предполагам, че не е имал доверие на Стинет — отговаря той. — Затова се е опитал да те изнуди да го освободиш, като ти е казал, че знае къде е Хана и кой иска смъртта й. Просто те е излъгал.
— А после Муни го освободи седмица след като ме уволни.
— Точно така. Но ние не знаем дали Муни е платил поръчката, дали е направил услуга на някого или просто е получил пари, за да освободи Рамирез. Не знаем дори дали наистина е смятал, че доказателствата ви не са достатъчно солидни.
— Случаят беше достатъчно солиден, Леон.
— Това, което се намира в плика, ще ни помогне да се сдобием с отговори. Патологът ще успее да вземе ДНК проба от ембриона. Тревожех се, че трупът на Хана може да е прекалено разложен…
Той се задавя леко, което ме изненадва. Но после осъзнавам, че Бейтс лично бе видял нечовешкия начин, по който Хана бе убита. Вложил е душата си в този случай, а той и информаторът му се бяха спуснали в изоставената мина и бяха изнесли обезобразения труп на Хана. Случаят е въпрос на чест за него.
Той попива очите си със салфетка и продължава.
— Ако една от пробите в този плик отговаря на тази от ембриона, някой ще трябва да даде доста обяснения. Е, какво имаш за мен?
— Няколко чаши от кафе от кошчето на Муни и кутия от безалкохолно от бюрото на Танър. Надявам се, че Танър няма нищо общо с това.
— Може и да няма. Дори ако се окаже, че той е бащата Хана може да се е опитвала да изнуди баща му.
— Хана не би изнудвала никого. По никакъв начин.
— Сигурен ли си? Толкова добре ли я познаваше, че да твърдиш това без съмнение?
— Сигурен съм.
Бейтс допива кафето си, става и взема плика.
— Ще видим, братко Дилард. Ще те уведомя какво са казали момчетата от лабораторията веднага щом получа отговор.
51
Час по-късно съм обратно у дома, седнал на ръба на леглото, и почиствам раната на Каролайн. Тя почти не ми говори откакто вечерях тайно с Рита и тази сутрин не ми е казала и дума още.
— Нещо не е наред ли? — питам, като започвам да попивам. — Адски си мълчалива.
— Не, Джо. Всичко е прекрасно. Обичам да лежа тук, а ти да се ровиш в кошмарното място, което навремето бе гърдата ми. Особено обичам миризмата. Много е секси, нали?
— Не е толкова лошо, бебчо. Нямам нищо против.
— Нямаш нищо против? Много мило, Джо. Толкова се радвам, че ти нямаш нищо против.
Гласът й е саркастичен, което определено е лош знак, тъй като Каролайн рядко се държи саркастично. Продължавам да се трудя по раната безмълвно и се чудя дали ще ми каже какво има наум, или ще трябва да я подтикна. Не ми се налага да чакам дълго.
— Къде беше снощи? — пита тя.
Има неща, които понякога не споделям с нея, но никога не съм я лъгал. Решавам се на компромис.