— Вечерях с приятел.
— Кой приятел?
— Стар приятел. Има ли значение?
— Ами онзи ден? Също като снощи. Прибрах се у дома, а теб те нямаше. Имаше само кратка бележка: „Ще се върна след малко.“
— Отидох да се видя с някого. Какво ти става?
— А тази сутрин? Излезе рано, но не отиде във фитнеса.
— Пих кафе с Бейтс.
— Защо?
— Защо не?
— Защото вече не работиш за прокуратурата. Защо тогава ще пиеш кафе с шерифа?
— Не знам. Нямах какво друго да правя.
— Престани!
Каролайн е разстроена. Завърта се настрани и бута ръката ми. Стиска ме за китката с всичка сила.
— Защо не можеш да ми отговориш? Какво криеш?
— Не крия нищо, Каролайн.
— Престани да ме лъжеш!
— Не лъжа.
— Любовна връзка ли имаш?
Едва не падам от леглото. Не мога да повярвам на ушите си. Каролайн и аз сме женени повече от двайсет години и никога дори не ми е идвало наум да й изневеря.
— Да не си откачила? Разбира се, че нямам връзка.
— Тогава къде беше снощи?
— Казах ти. Вечерях с приятел.
— Кой приятел, по дяволите? Кой приятел?
Свеждам очи. Налага се да й кажа.
— Рита Джоунс.
Тя скача от леглото и изфучава в банята.
— Знаех си! Знаех си!
Ставам бавно и я последвам. Ако й обясня вечерята с Рита, ще се наложи да й обясня много повече неща.
Не знам защо още не съм й казал за Хана. Предполагам, че просто не исках да я разстройвам. Тя се бори с рака от толкова дълго време, че вероятно прекалено много я защитавам. Но трябваше да съм наясно, че ме познава доста добре.
Вратата на банята е заключена. Чувам я да плаче вътре.
— Каролайн, не е каквото си мислиш.
— Стой далеч от мен! Мразя те!
— Отвори вратата и ми позволи да ти обясня.
— Какво да ми обясниш? Как чукаш друга жена?
— Хана е мъртва, Каролайн. Опитвам се да помогна на Бейтс да разбере кой я е убил. Рита ни помогна, това е всичко. Нуждаехме се от ДНК проби от няколко човека в службата. Обадих й се и я помолих да ги събере за мен. Снощи се срещнах с нея и взех пробите. Това е всичко. Съжалявам, че не ти казах досега. Моля те, отвори вратата.
Плачът спира и след няколко секунди чувам как Каролайн се движи от другата страна на вратата.
— Хана е мъртва? — изплаква тя.
— Бейтс я намери онзи ден. Но няма да го сподели с никого, докато не разберем какво е станало.
— Знаех си, че е мъртва. Знаех го още в нощта, когато ми каза, че е изчезнала.
— Отвори вратата, Каролайн! Моля те.
— Защо трябваше да вечеряш с Рита? Защо просто не взе пробите от нея?
— Знаеш каква е Рита. Черпих я вечеря и я заведох у дома. Това е всичко, кълна се.
— Завел си я у дома?
— Беше прекалено пияна, за да шофира.
— Опита ли се да те свали?
— Няколко пъти.
— Обеща ми, че няма да пазиш тайни от мен, Джо. Обеща ми!
— Знам. Съжалявам.
— Не бих те винила, знаеш — казва тя през вратата. — Имам предвид, че ще те убия, но няма да те виня. Аз съм изрод.
— Обичам те, Каролайн. И нищо никога няма да промени това.
Чувам изщракването на ключалката и вратата бавно се отваря. Каролайн седи с отворен халат и сълзи по бузите й. Толкова е красива и уязвима, че и аз едва не се разплаквам.
— Заклеваш ли се, че ме обичаш такава, каквато съм? — пита тя. — Обезобразена…
Пристъпвам към нея и я прегръщам.
— Обичам те точно такава, каквато си, бебчо. Не бих променил абсолютно нищо!
52
Анита Уайт влезе бързо в лабораторията на ФБР. Дилард бе оставил съобщение на мобилния й в същия ден, когато Томи Милър бе арестуван, в което й казваше, че бе говорил с човека от нощната смяна в магазина. Продавачът идентифицирал Томи и казал, че той бил спал на паркинга цяла нощ и си тръгнал чак след пет сутринта. На следващия ден Анита научи, че ДНК пробата, която бяха взели от Томи Милър, не съвпада с ДНК-то от цигарите, намерени до трупа на съдия Грийн. С всеки изминал час вярата на Анита, че бяха арестували погрешния човек, се засилваше.
Тя бе наранена и ядосана след разговора с Дилард в ресторанта, но след като чу съобщението му, прочете доклада за ДНК-то и изкара дълга безсънна нощ, потънала в размисъл, осъзна, че Дилард е прав. Трябваше да заяви притесненията си относно тактиката на Хармън по време на разпита. Трябваше да помогне на момчето. Но както каза на Дилард, свършеното бе свършено. Не можеше да промени признанията му, но можеше да продължи да работи и да се рови. Ако някой друг бе убил съдията, Анита възнамеряваше да го намери.
Тя влезе в малък офис на третия етаж. Там се помещаваше Харълд Телър, компютърен анализатор криминолог. Телър й бе казал рано сутринта, че е приключил анализа на компютъра на съдия Грийн и щеше да й изпрати копие от доклада си. Когато Анита го попита дали в доклада имаше нещо интересно, той й отговори, че открил няколко неща. Тя го помоли да се видят по-късно през деня и измина сто и петдесетте километра до Ноксвил за малко повече от час.