— Лъжеш — казва Муни.
Бейтс бръква в джоба си и вади лист. Мята го на бюрото пред Муни.
— Това е докладът от лабораторията — обяснява той. — Чети го и плачи.
После бръква отново в джоба си и вади химикалка.
— Оставката ти трябва да бъде подписана веднага.
54
Бейтс и аз пътуваме мълчаливо в тъмнината. Зашеметен съм от случилото се. Не толкова от факта, че Муни е виновен, а от мисълта, че копелето ще се измъкне безнаказано. Загубата на поста му ще го съсипе — той е пристрастен към властта и престижа, — но не мога да спра да мисля, че трябва да бъде наказан. Трябва да преживее кошмара на публично дело, да бъде осъден и изпратен в затвора. А там трябва да бъде изнасилван в продължение на десет години, преди най-после да забият иглата в ръката му.
Знам, че Бейтс е прав. Единственият начин да докажем, че Муни е бил замесен в смъртта на Хана, бе да докараме купчина свидетели в съда, които да дадат показания как е била дадена поръчката и как е била изпълнена. Но единствената пряка връзка с Муни — Роско Стинет — е мъртъв. Мъртви са и двамата рокери, извършили убийството. Рамирез е във федерален затвор, но прокуратурата не може да го принуди да свидетелства по делото. Дори и да даде показания, Стинет очевидно никога не е споделил с него кой точно е поръчал убийството на Хана. Просто няма категорично доказателство за участието на Муни, единственото косвено доказателство е, че той е бащата на бебето на Хана. А това не е достатъчно.
Спомням си деня, когато отидох в къщата на Хана, открих, че е изчезнала, а после се върнах в службата и говорих с Муни. Беше толкова емоционален, такъв добър актьор. Какво точно ми каза? А, да, че имал желание да я защити като баща. Но после каза: „Това изпитвах към нея.“ Знаеше, че Хана е мъртва. Знаеше го.
— Не мога да повярвам, че ще се отърве безнаказано — казвам на Бейтс.
— Няма да влезе в затвора, но и няма да се отърве.
— Какво имаш предвид?
— Не си падам по лъжите, но се страхувам, че го поизлъгах малко. Вече изпратих копие от доклада с ДНК-то на всеки вестник и телевизионна станция в щата. След не повече от три дни ще се нахвърлят върху него като чакали. Ще му се наложи да си намери пещера, където да живее.
— Исках да го убия там, на място.
— Не мога да кажа, че те виня за това. Е, поне го фрасна едно хубаво.
Поглеждам ръката си и свивам юмрук. Кокалчетата ми са леко насинени. Малко ми поолеква.
— Не искаш ли да узнаеш къде отиваме сега? — пита Бейтс.
— Нямам търпение.
— Ти ставаш новият главен прокурор на Първи правен район.
Завъртам се и го поглеждам шашнато. Той се хили, сякаш е спечелил от тотото.
— За какво, по дяволите, говориш?
— Муни е вън, а това означава, че някой трябва да заеме мястото му. Губернаторът е този, който избира заместника му. При нормални обстоятелства щяха да назначат временен прокурор, после да номинират останалите кандидати и накрая губернаторът щеше да избере този, когото смята, че ще му е от най-голяма полза при следващите избори. А тъй като ние с губернатора сме добри приятели, вече уредих работата за теб, братко. Сега отиваме на летището да се видим с него. Трябва само да кажеш „да“.
— Ти си луд! Аз не съм политик, Леон. Не искам да бъда главен прокурор.
— Разбира се, че искаш. Ще бъде чудесно. Дори не трябва да се кандидатираш. Вместо някакъв кретен да взема важните решения, ти ще го правиш. Ще изкарваш сто и петдесет бона на година. И знаеш ли кое ще е най-хубавото? Ще разполагаш с истинска власт. Можеш да се ебаваш със съдиите колкото си искаш.
— Аз… аз съм ти страшно благодарен. Оценявам вярата ти в мен. Наистина. Но това е прекалено… прекалено бързо, Леон. Прекалено много отговорности.
— Какво друго ще правиш, Дилард? Ще седиш у дома и ще си мърдаш проклетите пръсти на краката? Ти си подходящият човек за работата и държа да я поемеш. Аз и ти ще създадем страхотен екип. Ако се окаже, че не ти харесва, не се кандидатирай, когато мандатът ти изтече след четири години.
— Можеше поне да ме предупредиш за това и да ми дадеш възможност да поговоря с Каролайн.
— Тя ще се зарадва да си вън от къщи отново. Освен това вече нямаш избор. Губернаторът подписа заповедта за назначаването ти и пристига чак от Нашвил, за да се запознае с теб. Самолетът му трябва да се приземява в момента. Затова те накарах да облечеш костюм, братко. Не искам да приличаш на скитник, когато се видиш с губернатора.