— Не — казвам високо. — Не.
Адресът на Клара Стутс през април 95-та е бил „Олд Оук“ номер 136 в Джоунсбъро, Тенеси. Шърли Лагуардия, тъщата на Брайън Гант, живееше на „Олд Оук“ номер 134 в Джоунсбъро, Тенеси. По времето на убийството Ърл Гейнс е живял в съседната къща.
Заравям се отново в досието на Гейнс и намирам снимките от ареста му. Скръствам ръце, отпускам глава върху тях и започвам да удрям с юмрук по бюрото, обзет от гняв и безпомощност.
Както малката Натали каза на полицията в самото начало — Гейнс приличаше много на чичо Брайън.
59
Анита Уайт влиза в кабинета ми след час и половина, облечена в елегантен тъмносин костюм с панталон, но с леко изморен вид. Настанява се срещу мен, без да каже и дума. Звънях й няколко пъти след разговора ни в ресторанта на сутринта, когато арестуваха Томи, но тя не отговаряше и не ми се обаждаше обратно. Чудя се дали иска да й се извиня.
— Опитвах се да се свържа с теб — казвам.
— Бях извън страната.
— На почивка?
— Взех си няколко дни отпуск, но работих през цялото време.
— Така ли? По какво?
— Започна се с анализа на компютъра на съдия Грийн. Нашият човек откри, че някой бе проникнал в него, преди да убият съдията. Започна да проучва случая внимателно, както правят добрите агенти, и откри, че използваният от хакера компютър се намираше в друга страна.
— В коя страна?
— Канада.
Изражението на лицето й е почти самодоволно. В очите й има блясък, който ми подсказва, че тя знае нещо, което аз не знам. Не съм сигурен дали си умира да го сподели с мен, но първо иска да се наслади на малката си игра.
— Канада е голяма страна — отбелязвам.
— Да, а Ванкувър е голям град.
Осенява ме интересна мисъл. Ванкувър. Канада. Съдия Грийн. Компютърен хакер. Какво общо имат? Внезапно се сещам, но се страхувам да се предам на прекаления си оптимизъм. Какво ли е научила Анита? Докъде е стигнала?
— Разкажи ми — помолвам я.
— Когато видях адреса във Ванкувър, си спомних случая срещу педофила, който бе освободен от съдия Грийн поради незначителна техническа подробност. Затова се зарових из интернет и проверих всичко. Дейвид Дилинджър бе свидетелят, обвинен в неуважение към съда в онзи ден. Затова се заех да си свърша работата. Проверих всички авиолинии и открих, че Дейвид Дилинджър се е върнал тук три дни преди убийството на Грийн. Взел самолет към дома си на сутринта, когато съдията бе намерен. Проверих агенцията за коли под наем на летището. Познай каква кола бил наел Дилинджър? Бяло субару. После проверих хотелите и открих, че бил отседнал в „Двойно дърво“, същия хотел, където бил настанен, когато бе призован да даде показания по делото. В хотела има камери по всички коридори и входове. Когато изгледах записите, научих за склонността на Дилинджър да спи през деня и да остава навън цяла нощ. В деня на убийството се върнал в хотела в пет и дванайсет сутринта. Да продължавам ли?
— Разбира се — отговарям. — Дотук чух за добри косвени доказателства, но не съм сигурен, че са достатъчни за дело.
— Споменах ли как проверих кредитната му карта и научих, че е купил някои неща от „Уолмарт“ в Джонсън в нощта преди убийството? Хм, чакай да си спомня какви бяха. А, да, трион, въже и пластмасов петнайсетлитров контейнер за бензин. „Уолмарт“ също имат камери. Лесно бе да познаеш Дилинджър на записа.
Вълнението ми се засили. Представям си погледа на Томи Милър, когато вляза в съда и помоля съдията да оттегли обвиненията срещу него.
— Значи отиде в Канада да го арестуваш?
— Първо се свързах с полицията във Ванкувър и въз основа на предоставената от мен информация, те го арестуваха и взеха ДНК проба. Тя отговаря на двата фаса, намерени на местопрестъплението. Отлетях за Ванкувър и го разпитах. Веднага щом му показах съвпадението на ДНК пробите, той осъзна, че е разкрит. Каза, че когато се върнал в Канада, проникнал в компютъра на Грийн. Бил пълен с детска порнография. Дилинджър побеснял страхотно и започнал да планира убийството на съдията в същия миг. Призна си всичко, имам видеозапис. В момента е в затвора в област Вашингтон. Доведох го тук с мен.
Анита се хили широко. Ставам, отивам до нея и протягам ръце.
— Прегърни ме, агент Уайт.
Тя се надига и обвива ръце около врата ми.
— Благодаря ти — казвам. — Благодаря ти от цялото си сърце.
— Искаш ли да узнаеш кое бе най-хубавото? — пита тя. — Хармън не знае нищо по въпроса. Смята, че съм на почивка.