ЕПИЛОГ
— Готов ли си? — пита Танър Джарет.
Поглеждам часовника. Девет без пет сутринта.
— Почти. Тръгвай. Ще сляза след минута.
Надигам се бавно и заобикалям бюрото си на път към вратата. Стоях буден до късно, защото се грижих за тримесечната си племенница. Рой и Сара я кръстиха Елизабет Джолайн, Елизабет на майка ми, а Джолайн е комбинация от Джо и Каролайн. Потръпнах, когато чух, че са насадили бебето с такова лигаво селско име, но поне го наричат Елизабет. Фамилното й име е Уокър, макар че Сара и Рой още не са женени. Не знам дали някога ще сключат брак, но изглеждат много влюбени, а за първи път в живота си Сара е истински щастлива.
Каролайн и аз вечеряхме снощи с Томи и Тони Милър в „Джовани“, прекрасен италиански ресторант. Прекараното с тях време ми напомни за един от най-щастливите моменти в живота ми. Съдия Брек оттегли обвиненията срещу Томи и той излезе от съдебната зала, хванал майка си за ръка. И двамата се бяха променили — не бяха така весели и забавни като преди. Но, изглежда, кошмарните им емоционални рани заздравяваха, а както знам от Каролайн, оздравяването побеждава смъртта.
Малко след като излизам, мобилният ми звънва.
— Исках само да ти кажа, че си мисля за теб. Късмет — казва Анита Уайт.
— Благодаря, но сега само ще определим дата за делото.
— Няма да е лесно да си в същото помещение с него. Каролайн ще дойде ли?
— Не. Казах й, че няма нужда да присъства.
— Обади ми се, ако стане нещо необичайно — помолва Анита. — Ще се чуем по-късно.
Анита стана близка приятелка откакто откри Дейвид Дилинджър. Каролайн и аз я заведохме на вечеря в ресторант „Флеминг“ в Ноксвил, за да отпразнуваме освобождаването на Томи от затвора. По време на вечерята тя ни разказа, че шефът й, Ралф Хармън, бил извикан в Нашвил, за да обясни как бе допуснал подобна зверска грешка. А тъй като той се бе похвалил пред медиите за това как се е сдобил с признанията на Томи, не можеше да хвърли вината върху Анита. Тя смекчи разказа за разпита на Томи пред агентите от отдел „Вътрешни разследвания“, така че Хармън запази службата си. Но сега й е длъжник.
Въпреки страхотния политически натиск аз отказвам да искам смъртна присъда за Дейвид Дилинджър. Всеки съдия в района ми се обади, както и политическите им поддръжници. Никой от тях не обичаше Грийн, но смятат, че осъждането му на смърт ще изпрати ясно послание до други хора, които може да са склонни да убият съдия. Безсмислен спор. Безброй проучвания показват, че смъртната присъда не е задръжка за престъпниците и те го знаят. Просто искат убийство на съдия да бъде наказвано със смърт. Ако Дилинджър умре, ще се чувстват по-сигурни.
Честно казано, начинът, по който той уби съдията, вероятно заслужава смъртна присъда, но не ми пука. Видях прекалено много смърт и отказвам да поема отговорността да подпиша документа, който запечатва съдбата на Дилинджър. Ако на хората в областта не им харесва, могат да не гласуват за мен след четири години. Освен това, ако знаеха всичко, което аз знам за Грийн, особено относно съдържанието на компютъра му, вероятно щяха да наградят Дилинджър с медал.
Влизам в съдебната зала и сядам до Танър до масата на прокуратурата. Съдия Тери Брек се появява точно в девет часа. Чиновничката му обявява започването на делото: „Щатът Тенеси срещу Лий Муни.“
Муни пристъпва към съдията заедно с адвоката си, Джим Бомонт. Убеден съм, че е наел Бомонт, защото знае за приятелството ни и смята, че заради него ще има шанс да сключи сделка. В момента е освободен под гаранция и се е състарил поне с десет години през последните три месеца. Обвинен е в два опита за убийство втора степен, обир и жестокост към животните заради прострелването на Рио. Не мога да участвам в делото, защото съм едновременно жертва и свидетел. Танър работи по случая, но аз ще съм до него през цялото време, а ако се наложи, и до ухото му. Лий Муни няма да получи шанс да сключи сделка.
Докато съдията и адвокатите избират дата за делото на Муни, емблемата на съдийската маса привлича погледа ми. Изработена е от месинг и показва Темида. Припомням си събитията от последните няколко месеца. Рей Милър, който отне собствения си живот, след като съдия Грийн го съсипа. Ефектът от самоубийството му върху семейството и приятелите му. Арестът на сина му за убийството на съдията. Арестът на Дейвид Дилинджър и освобождаването на Томи. Всичко ми се струва нереално. Сега Дилинджър е в затвора, където ще остане цял живот. Беше раздадено правосъдие.