— Ани — обажда се сега докторът, — защо се връщаме към това?
Разтърквам очи с всичка сила, сякаш по този начин съм в състояние да прогоня цялото натрупано напрежение.
— Защото го усещам.
Вдигам поглед към неговите благи, топли очи. Харесвам външния му вид, даже и без кафяв пуловер: възрастен мъж със сиво-бяла коса, с толкова загоряло и набръчкано лице, че прилича на стара ръкавица за бейзбол… но не в лошия смисъл. Носи подобни на моите панталони, риза от фина тъкан и плетени сандали. Не прилича много на психиатър, а повече на любимия ти вуйчо или на приятен съсед, с когото обичаш да си побъбриш край пощенската кутия.
— Вие не го усещате, Ани — казва той с тих, но твърд глас. — Мислите си, че е така, но то не е. Трябва много да внимавате с езика, на който разговаряте със себе си. Назовете случая с името му. Епизод, панически пристъп, или нещо друго. Не си въобразявайте, че ви обзема психическо усещане за присъствието на един мъртвец.
Кимвам. Знам, че има право.
— Защо ми е толкова трудно? — питам аз. — Толкова реално изглежда. И много по-зле от когато и да било досега.
— Коя дата сме днес? — пита той.
Аз се замислям и отговарям. Разбирам накъде бие и поклащам глава.
— Не е това.
— Сигурна ли сте?
Сега не казвам нищо, защото не съм сигурна, разбира се. Не съм сигурна нито в това, нито в каквото и да било друго нещо. Може и да е прав.
— Но аз не помня.
— Някаква част от вас си спомня. Макар съзнанието да не допуска някои събития, споменът за тях е жив вътре в него. Той напира да излезе на повърхността, да бъде разбран, приет и освободен. За тази цел прибягва до всякакви способи. Когато сте достатъчно силна, за да се изправите лице в лице срещу тях, всички спомени ще се върнат. Сега сте по-силна от мига, в който се запознахме, Ани. Може би е настъпил часът да видим някои от тези демони. Може би именно поради тази причина чувството е толкова силно именно сега.
Като го гледам си мисля, че може и така да е. Може би наистина съм в състояние да надникна в онези мрачни кътчета вътре в мене, да се опълча срещу онова, което е притаено там, ида го победя.
— Той е мъртъв, Ани. Но докато не се справите със спомена за нещата, които ви е причинил, за вас той ще продължава да живее. Никога няма да се освободите от него.
Това звучи като слабо ехо от думите на моя баща, както и на Грей. С мозъка си разбирам, че са прави. Но сърцето и кръвта ми говорят друго, също като африканската почва на газелата или килимът от борови иглички — на горското мишле. Аз съм плячката. Знам мястото си в хранителната верига и трябва да бъда постоянно нащрек за всяка нова миризма, за всяка сянка.
5
Клекнала съм в ъгъла на каютата. Край вратата. Когато тя се отвори с трясък, аз ще остана зад нея. Дишането ми се е забавило, а краката болят от положението, което съм заела кой знае откога. Чувам буботенето на машината. То не е променено и започвам да се питам да не би пък всичко да си е наред. Възможно е дори да не е имало никакъв друг кораб в далечината, казвам си аз. Може да е игра на нощта и звездите, на собственото ми параноично въображение или пък комбинация от всичко това. Тъкмо съм почти готова да приема подобна възможност, когато на вратата се чука силно. Така се уплашвам, че подскачам цяла и удрям болезнено глава в стената отзад.
— Ани — обажда се приглушен мъжки глас. — Вътре ли си?
Разпознавам австралийския акцент на един от наетите да ми помогнат мъже. Отварям му. Погледът му моментално пада върху пистолета, затъкнат в панталона ми. Кимва одобрително.
— Някаква лодка ни следва — казва той.
Погледът на светлите му очи е проницателен, а мускулите яки. Мъча се да се сетя как се казва. Всичките имат такива едни ръбести имена, дето звучат като удар в ченето. Дакс май беше. Точно така, Дакс.
— Може да са рибари, бракониери и даже пирати. Поздравихме ги, но не отговарят.
Очите му обхождат помещението. Проверява бравата, люка и видимо намира каютата за сигурна, доколкото може да бъде. Все така прави. Всичките го правят. Постоянно проверяват периметъра за евентуална слаба страна. Това ми се нрави.
— Загаси лампата и заключи. Когато се уверя, че си в безопасност, ще дойда да те взема.