— Ще се справите. Няма място за притеснения — казва лекарката и ме потупва. — Няма закъде да бързате. Първо трябва да се оправите.
Следващите няколко часа преминават в суматохата на прегледи и изследвания. Разбирам, че съм се нагълтала с дим от някакъв пожар. Но аз не помня пожар. Когото и да попитам, получавам глупави, уклончиви отговори. Най-накрая ми дават нещо, за да се „отпусна“. Заспивам. Когато се събуждам отново, отвън е тъмно. Немощна лампа мъждее наблизо и в нейната светлина съзирам Грей, който дреме на стол край леглото ми. Протягам ръка към него и той се стряска от допира й, а сетне се привежда над мен и я стиска здраво.
Разказвам му всичко, което се случи, макар да ме боли от приказките. За убитите на кораба мъже, за Дакс и отвличането ми, за полета до Флорида, за Гневния мъж и конфронтацията с Марлоу. Той слуша мълчаливо и ме гледа. Изчаква да се изприказвам, без да ме прекъсва.
— Къде е Виктория? — питам внезапно аз. — Нищо не разбирам. Как успя да я върнеш?
— Ани — започва Грей, отпуснал ръка върху главата ми.
Но аз вече го прекъсвам с нов въпрос:
— Кога разбра, че я няма?
— Ани…
— Как е тя? — питам аз, докато се изправям с усилие. — Наистина ли е добре? Не вярвам той да й е сторил нещо лошо. Как са Вивиан и Дру?
— Всички са добре — отвръща той, като се премества от стола върху ръба на леглото ми. Нежно ме връща назад върху възглавницата.
— Сигурно много си се притеснил — обаждам се аз, като гледам сенките под очите му, дълбоките бръчки по лицето. — Толкова съжалявам.
— Моля те, Ани — прекъсва ме Грей с тон, който ме кара да млъкна на секундата. — Трябва да ме изслушаш.
Сграбчвам ръба на чаршафа и установявам изведнъж, че цялото ми тяло е напрегнато, сякаш се готвя за скок. Изражението на Грей — свъсени вежди, стиснати устни, бягащи от моите очи — ми казва, че нещо не е наред. Не смея дори да помисля какво именно.
Той си поема дълбоко въздух.
— Виктория никога не е отсъствала, Ани, никога не е била в опасност. Пратих я на плаване с Дру и Вивиан. През цялото време бе с тях.
— Не може да бъде — отвръщам аз със свито сърце. Адски искам да ме разбере и да ми повярва. — Слушай, те и двамата са вътре в играта. Те са помагали на Алан Паркър с идеята, че помагат на мен. Но Паркър отиде прекалено далеч и аз трябваше да я спася, като го заведа при Марлоу.
Грей разтърква очи с двете си ръце, преди да ги отпусне върху раменете ми и да ме погледне в очите.
— Не, Ани. Нищо подобно не се е случвало.
— Напротив — възразявам вече ядосана. — Точно това се случи. Дру и Вивиан не са ти казали, понеже са наясно, че никога не би подхванал такава игра.
Той клати бавно глава, без да отделя поглед от моя.
— Не, мила — нежно казва той.
— Как тогава загинаха всички онези мъже на кораба? Ами Дакс — този, дето искаше да ме спаси, — с него какво стана?
Той клати отново глава, сякаш не намира думи. В гърдите ми се надига нещо като паника. Чувам някой да се смее в коридора и внезапно долавям монотонните звуци на един куп машини, предназначени да наблюдават и контролират живота в човешкото тяло. Някъде откъм пода се носят тенекиените звуци от голям джазов оркестър. Дишането ми е затруднено.
— Но аз ги видях.
Той хваща ръката ми и си играе с нея, върти пръстена.
— Ти така и не стигна до кораба в Маями. Изчезна след гмуркането и не се появи при човека, който трябваше да те отведе на борда.
Чувам думите му и не мога да повярвам на ушите си. Той ме мисли за луда.
— А и никога не съм имал служител на име Дакс, Ани.
Сърдечният монитор забързва: 107, 108, 109. Протягам ръце, за да види синините от борбата ми на оня кораб.
— Откъде са тези синини?
Той нежно разтрива ръцете ми.
— Не знам, мила. Нямам представа какво се е случило с теб. Но ти не се появи на кораба, който те очакваше. Аз се побърках да те търся от мига, в който си се измъкнала от придружителите си. Най-накрая ми се обадиха от участъка, в чийто район попада ранчото на Франк Гиъри. Открили те в безсъзнание от погълнатия пушек в плевнята. Всичко наоколо горяло. Имотът е изоставен от години. Местните жители го мислят за обитаван от духове. Някакви деца забелязали дима и повикали полицията.
— Пожар.
— Ти си го подпалила.
— Не може да бъде. Аз убих Марлоу Гиъри. А после…