Не се разправям с нея. Известно ми е, че от това само изглеждам още по-луда.
— Допускам, че макар този епизод да е силно травмиращ за вас, все пак се чувствате по-добре, отколкото когато и да било през последните години. Права ли съм?
Права е. Мръсотията, докарана от Марлоу в моя живот, е почистена. Може и да съм го пуснала в къщата на майка си, оставила съм го да съсипе абсолютно всичко, но накрая се изправих и го победих. Той е най-накрая мъртъв.
— Интересно е обаче обстоятелството — разсъждава тя гласно, — че когато се изправяте насреща му, той е обезобразен и болен. Това изглежда изразява започналото отслабване на неговото влияние върху вас. Остава ви само да нанесете финалния удар.
Аз кимам мъдро.
— Мисля, че сте права.
Ако тя долавя нотка неискреност в гласа ми, не го показва. Драска нещо в бележника си. Личи, че намира моя случай за особено интересен.
Колко лесно се обяснява всичко, все пак. Саймън Бригс: хищник, който по някакъв начин установява, че Офелия е жива. Не работи по ничия поръчка, но има остра нужда от пари. Изнудва ни, защото е наясно с необходимостта да крием самоличността ми. Кой го убива? Разбира се, ние знаем, че е Грей. От гледна точка на полицията обаче това би могъл да свърши който и да било от враговете му, както и някой недоволен клиент. Когато човек води живот като неговия, няма начин да стигне до друг край, освен с куршум в мозъка до някакъв изоставен паркинг.
Ами бедничкия доктор Браун? Властите са по петите на този практикуващ без разрешително шарлатанин. Чакат го огромни глоби и затвор. Обира си крушите на бърза ръка. Правил го е и по-рано. А видяното от мен? Е, не може да ми се вярва, нали така? А кой ли го е убил? Някой разлютен пациент… какво ли не са в състояние да направят подобни хора.
Непознатият на плажа може да е бил Бригс, който подготвя почвата, като ме разстройва психически. А може да съм си въобразила. Видяла съм някакъв случаен непознат, а въображението ми е свършило останалото. Колието, за което твърдя, че съм намерила. Другата половина, която пазя от толкова години, също липсва от кадифената си торбичка в матрака. Това кара лекарката и всички останали да мислят, че нищо не съм намерила на плажа.
— За вас това е символ — обяснява лекарката, — при това важен. Вие сте разполовена от Марлоу, разделена от истинската ви същност. Убедена, че сте намерила другата половина от колието, вие тръгвате по пътя към заветната цел — вашата цялост. — Лекарката ми е изключително доволна от своята версия.
Само че майка ми наистина е загинала при автомобилна катастрофа в пияно състояние преди година. В моите фантазии за това ме уведомява Марлоу. Но аз трябва да съм го чула отнякъде, може да съм прочела в Интернет и, неспособна да го асимилирам, съм го затаила дълбоко в своето подсъзнание. А в хода на последния ми пристъп тази информация изплува на повърхността заедно с всички останали спомени.
И най-накрая, „Помощ в мъка“. Какво да кажем за тях? Просто специализирана консултантска организация, известна с използването на някои оспорвани методи, като хипноза, самовглъбяване, както и връщане на пострадалия на местопрестъплението, негови посещения при насилника му в затвора, присъствие по време на екзекуция, но във всички случаи — непричастна към отвличания, мъчения, убийства и пр. И да, наистина до неотдавна тя е ръководена от Алан Паркър, баща на Мелиса и съпруг на Джанет. Но той живее в провинцията и се бори с рака на белите дробове. Състоянието му не позволява да пътува. Още една информация, на която съм попаднала кой знае как и съм притаила за по-сетнешна употреба в коронното сред всички останали мои „затъмнения“.
Добрата новина след всичко това е обстоятелството, че моята нова лекарка не ме смята за наистина душевноболна — в смисъл за постоянно. Не намира да страдам от химически дисбаланс — нещо, което се лекува с хапове до края на живота. Убедена е, че страдам от посттравматичен стрес, който е започнал с убийството на Франк Гиъри, чийто неволен свидетел ставам. Ужасите, които виждам в продължение на прекараното с Марлоу време, задълбочават травмата. Възприемането на фалшива самоличност и опитите да се отърва от Офелия само влошават нещата. Лекарката е убедена, че ако се бях предала на полицията, изтърпяла каквото наказание ми отредят и се бях подложила на терапия, щях да продължа занапред като Офелия Марч при значително по-малко терзания.
Съгласна съм, разбира се. Приемам безапелационно всяка нейна дума. Правя всичко необходимо, за да оцелея в живота такъв, какъвто е. Приспособявам се, както съм правила винаги.