— Не, вие не ме познавате, госпожо Пауърс. Казвам се Сара Харисън. Съпруга на Рей Харисън.
Поглеждам я в лицето и се мъча да установя какво може да иска. Дали няма да последва нов опит за изнудване? Една отчаяна жена има нужда от пари? Не, не е това. Нещо в израза на лицето й ми го казва. Очите са широко отворени и откровени. В нея се чувства сила и присъствие на духа.
Няма престъпен вид. Уплашена е, току поглежда към вратата, а сетне към бебето. То много прилича на Рей Харисън и единствено розовата дрешка ми подсказва, че е момиченце. Спомням си времената, когато и Виктория бе така мъничка и крехка. Не мога да се удържа и докосвам патешкия пух по главичката. Бебето въздъхва, но не се събужда.
— Трябва да поговоря с вас — казва Сара.
Извръщам се настрани. Ако някой ни гледа, нека си мисли, че просто се любувам на детето. Забивам поглед в компютъра.
— Какво мога да сторя за вас, госпожо Харисън?
— Чухте ли какво стана с моя съпруг?
Кимвам.
— Съжалявам — казвам аз. И наистина съжалявам за всички тях, а най-вече за това невинно момиченце.
— Онова, което му се случи, стана, защото искаше да ви помогне.
— Не разбирам — казвам аз. Давам си сметка, че звуча дистанцирано и хладно. Но в този момент не мога да си позволя друго отношение. Тя изглежда така неустрашима, докато споделя последните събития в живота на своя съпруг, вестникарската версия плюс всичко онова, което той е установил в хода на разследването си.
— Смятат, че е имал нервен припадък, свързан със слабостта му към хазарта. Никой не му вярва за „Помощ в мъка“, нито за нападението с електрошок, извършено над него. Мислят го за луд.
— Ако всичко това е истина, върху тялото му трябва да има следи от електрошока.
— Има следи — отвръща тя. — Но никой не вярва в произхода им. Вашата приятелка Ела Сингър е разпитвана само за да се отбие номерът. — Тя млъква и се засмива горчиво. — Тя и съпругът й били възмутени. Тя била помогнала с всички сили в разследването, а ето какво получавала за награда. А съпругът видимо играе голф с кмета. — Думите й са натежали от обида.
Спомням си пламъчетата в погледа на Ела, когато ми подава оня вестник. Нищо не ми е казала за обвиненията срещу нея самата, разбира се. И във вестника нищо не пише за тях. Ако я запитам направо, сигурно ще ми каже, че е искала да ми спести тревогите — и без това си имам достатъчно свои. И може да е права. Трудно ми е да си представя Ела с електрошок в ръка, но май не е невъзможно.
— Да приемем за миг, че ви вярвам — започвам аз. — Какво мога да направя в случая?
— Вие май не разбирате — казва жената. — Аз не ви моля за помощ. Сама се опитвам да ви помогна. Те искат да ви накарат да свикнете с мисълта, че сте луда. А вие не сте. Моят съпруг ви стори зло и сега осъзнава това. Иска да поправи грешката си. И аз го искам.
— Добре — отвръщам аз. — Може би е истина. Но с какво бихте могла да ми помогнете, Сара?
Бебето отново въздъхва тихичко. Виждам малкото розово вързопче с ъгълчето на окото си.
— Може би с нищо. Исках само да знаете, че живеете в змийско гнездо. Съпругът ви, най-добрата ви приятелка, а също така свекърът и свекървата — лъжат до един. На практика ви държат като затворник. Макар и в златна килия.
Замълчавам и отпивам от кафето с надеждата тя да не види, че ръката ми трепери.
— Има едно интересно нещо, което е открил моят съпруг и заради което е отишъл оня път в дома ви. Той научава, че „Помощ в мъка“ са клиенти на „Пауърс и Пауърс“.
Аз продължавам да мълча и тя отново заговаря:
— Приятел на Рей работи във ФБР. Той го е снабдил със списък на клиентите. Поради обясними причини властите държат непрестанно под око тези приватизирани военни компании. Нека ви попитам следното: що за услуги би могла да предоставя една военна организация на друга, която е създадена, с цел да помага на хората при мъка?
Уместен въпрос. Дотолкова уместен, че не ми се ще да отговарям на него. Допивам кафето си.
— Ако всичко това е истина, Сара, значи се излагате на голям риск. Трябва да мислите за бебето си.
— Аз точно за него мисля — отвръща остро тя. — Искам тя да знае, че в живота има и други неща, освен собствената сигурност. Че когато допуснеш грешка, не можеш да продължиш нататък, ако не се опиташ с всички сили да я поправиш. Мъжът ми е направил доста грешки и част от тях са свързани с вас. Но се опита да поправи нещата и плаща голяма цена — кариерата, репутацията си. Ние не сме в състояние да направим кой знае какво по въпроса. Но и двамата сме на мнение, че ви дължим истината. Моят съвет е такъв: вземете дъщеря си и се махайте час по-скоро от това семейство. Бягайте. С всички сили.