Аз се изправям. Не искам да чуя нищо повече. Вдигам сака и го мятам през рамо.
— Нали имате достъп до компютъра на мъжа си. Открийте списъка на клиентите и ще разберете дали ви казвам истината, или не.
Оставям пари върху масата — бакшиш за обслужване, което не съм получила. И се отправям към изхода.
— Ако не искате да го сторите заради себе си, Ани, направете го заради дъщеря си.
Излизам, без да се обръщам назад.
В условията на карстова топография съществува едно явление, което се нарича „изчезваща река“. В определени точки водата пропада през мънички отвори във варовиковото дъно и по незнайни канали достига до подземни пещери. Там тече като всяка река, понякога се слива с други, но всичко това става в пълен мрак и дълбоко под повърхността на земята. И най-накрая, сякаш отникъде, водата се процежда отново през камъка, за да се появи над земята, понякога на стотици километри от мястото на пропадането.
В тези подземни условия процъфтява животът на хиляди пригодили се към влагата и мрака същества — паяци и мушици, стоножки и гущери. В хода на еволюцията те са загубили очите си, а кожата им е станала прозрачна. Дори най-малка доза светлина е смъртоносна за тях.
Офелия се спусна под земната повърхност, за да се покаже отново като Ани. Техните жизнени потоци се сляха, само за да потънат отново в мрак. Мислех си, че ще изляза на светло един път завинаги. Но може би е истина, че вече не мога да различавам светлината от мрака. Вероятно съм напълно приспособена към живота си такъв, какъвто е сега.
Карам известно време без определена цел, с пресъхнало гърло и разтуптяно сърце. Дробовете ми не са се оправили след поглъщането на дима и сега ми е трудно да си поема дълбоко въздух. Карам край плажа, после свървам из улиците на нашето малко и старомодно океанско градче, наблюдавам туристи с ужасяващи слънчеви изгаряния, тийнейджъри с излети, идеални тела, да се суетят наоколо боси и по бански, загорели пенсионери с безгрижен вид и бастуни. След малко се успокоявам, но думите на Сара Харисън продължават да кънтят в ушите ми. Искам да се прибера. Да се престоря, че никога не съм я срещала. Мъча се да си внуша, че и тя е продукт на изкривеното ми съзнание, поредна моя фантазия. Но не става. Казаното за собствената й дъщеря отеква в съзнанието ми: Искам тя да знае, че в живота има и други неща, освен собствената сигурност. Че когато допуснеш грешка, не можеш да продължиш нататък, ако не се опиташ с всички сили да я поправиш. Тази простичка истина боде. Усещам, че отново се отказвам от себе си. Този път в името на дъщеря си.
44
За тази вечер сме планирали гостуване у Дру и Вивиан. Перспективата ме изнервя и притеснява. Не се чувствам уютно в компанията на Вивиан, откакто съм се върнала. С Дру не разговарям изобщо. Вечерята у тях е последното нещо, което бих искала да ми се случи. Но Грей ме убеждава, че това е необходимо за всички завръщане към нормалното, отправна точка, от която ще продължим напред като едно семейство. Не че го мразя заради тая работа, ама почти.
На два пъти съм го сгризала за нещо, докато се приготвяме, и сега ме избягва. Виктория е раздразнителна и леко лигава, може би заради моето настроение, което всеки път се оказва заразително по отношение на нея. А може да си има собствени причини. Не иска да тръгва, както ми е и казала, мрънка за пица и видео. Питам я защо на иска, след като съм я нагласила в новия тоалет, купен след срещата ми със Сара — искам да имам някакво оправдание в очите на Бриджит за това, че не съм се прибрала веднага.
— Винаги си обичала да ходиш у баба — започвам аз, докато закопчавам твърдите копчета на гърба на розовата рокля, която носи над розов чорапогащник. Тя придържа косата си, за да ме улесни.
— Не, не обичам — заявява Виктория заинатена. — Предпочитам пица и видео.
Виждам опечалено увисналите ъгълчета на устните й в огледалото насреща. Нежно я извръщам, за да застанем лице в лице. У нея няма и следа от Марлоу — лицето й е досущ моето.
— Какво има, Виктория? — питам аз почти шепнешком.
Тя забива поглед в краката си.
— Нищо. — Прилепя се до мен и ме прегръща с мънички ръчици през шията. Аз също я прегръщам и се готвя да попитам отново, обаче в същия миг на прага се появява Грей.