— Добре — отвръщам аз с усилие гласът ми да прозвучи също така твърдо и уверено като неговия.
Той излиза, хвърлил съчувствен поглед през рамо, и аз заключвам вратата след него. Тя изглежда крехка като картонена. Гася и отново клякам зад нея.
6
В деня след сеанса се чувствам по-добре. Би могло да е от остатъчното действие на хапчето, което Грей ме накара да изпия снощи, за да заспя по-лесно. Както и да е. Важното е, че сега, седнала с него в залятата от слънчеви лъчи кухня, за да пием кафе, аз съм свободна от лошото предчувствие.
— Помогна ли ти посещението при доктор Браун? — пита Грей.
Споменаването на това име от неговата уста е някак обезкуражаващо. Правя всичко възможно да разделям двете половини от собственото си Аз. Тук съм Ани, съпруга на Грей и майка на Виктория. Там съм психически пострадала, преследвана от травмите на своето минало. Не желая тези две половини да се допират.
— Да, всичко е наред — отвръщам аз с възможно най-безгрижен вид. — Той смята, че е във връзка с този период от годината.
Грей слага ръка върху рамото ми. Заминава от града за няколко дни. Нямам представа къде отива или кога ще се върне. Това е част от съвместния ни живот.
— Вивиан може да дойде тук, или пък вие двете да отидете у тях? — предлага мъжът ми, като се мъчи да не звучи загрижено и да не покаже тревога в очите си.
— Не, не. Няма нужда. Наистина. Ако потрябва, ще й се обадя.
Обичам Вивиан, мащехата на Грей, но не мога да понасям начина, по който ме гледа понякога: все едно съм скъпоценна и крехка дрънкулка в ръцете на едва проходило дете. Всеки момент мога да бъда изпусната и разбита на хиляди парченца. Дали пък не ме мисли за лоша майка? Дали се тревожи за Виктория? Предпочитам да не задавам въпроси, чиито отговори не ща да чуя.
Обсъждаме с Грей някои дреболии от ежедневието: за безобразния градинар, който обаче е прекалено приятен като човек, за да го изхвърлим, за водопроводните тръби, които издават странен шум при пускане на топлата вода, и не е ли време да извикам водопроводчик, за това, че новата учителка в забавачката изглежда симпатична. После Грей се надига за тръгване. Прегръща ме здраво. Аз се притискам силно към него и го целувам в устата. Не казвам: „И да внимаваш.“ Нито: „Звънни като пристигнеш.“ „Обичам те“ са моите думи. А сетне добавям:
— До скоро.
И той тръгва.
— Хич не ми се ходи на забавачка днес, мами — обажда се Виктория от детската седалка зад гърба ми. Караме по крайморското шосе. Подготвителното училище е само на десетина минути път от дома. Стара плантаторска къща, преустроена в забавачка, където късметлии момиченца и момченца пеят, играят и рисуват, учат букви и числа.
— Не ти ли се ходи?
— Не — отвръща лаконично тя. Гледа ме в огледалцето за обратно виждане с най-невинен вид и добавя: — Може да имаш нужда от мене днес.
Сърцето ми се свива. Наистина съм лоша майка. Четиригодишната ми дъщеричка е доловила моето състояние и се пита дали може да ме остави сама, или не.
— Защо казваш такова нещо, Виктория?
Виждам я в огледалото да свива рамене. Попипва с пръсти апликациите върху розовата си раничка.
— Де да знам — казва тя, като провлачва думите по оня неописуемо сладък неин начин. — Есперанса каза, че ще прави курабии днес — може да й помагам.
— Така ли? — казвам аз с облекчение. — И мислиш, че аз не бих могла да се справя?
— Можеш, но когато ти помагаш, сладките загарят отдолу и вкусът им е неприятен.
Аз съм отвратителна готвачка. Това е известно на всеки, който ме познава.
— Е, тогава ще те изчакаме да се прибереш и после ще се правят курабийки.
Тя се усмихва широко и започва енергично да кима с глава.
— Добре.
Въпросът е уреден. Оставям я пред къщата, където бъбря известно време с други майки. Преди да се върна в колата, хвърлям поглед през прозореца, за да видя как Виктория навлича червена роба, преди да започне рисуване с пръсти. Усещам познато парване под лъжичката. Винаги става така, когато я оставям някъде. Дори в това прекрасно, малко училище.
Когато се прибирам, Есперанса я няма. Сигурно е по задачи или е отишла да купи забравеното от мен оня ден — всеки път пропускам по нещо, дори когато си нося списък. Усещам аромата на прочутото й чили6 откъм пръстения гювеч, значи най-вероятно е отскочила до мексиканския магазин за пресни тортили7. Вземам недопитата чаша кафе и тръгвам към горния етаж. Набирам кода на вратата за кабинета на Грей и се вмъквам вътре.
6
Мексиканско ястие от кафяв боб, телешка кайма, домати, чесън, кимион и люти чушки. — Б.пр.