— Тия мъже, тия бащи, всички те търсят своите деца — казва Харисън, като поглежда към стъклените врати. — Дъщерята на Алан Паркър е убита от Франк Гиъри, синът на Дру се е отчуждил и го няма от години, дъщерята на Теди е пленница на Марлоу Гиъри. Обединява ги общата задача да се представят като добри бащи по едничкия начин, който им е познат.
Обмислям всичко това — сложните комбинации, непочтеността и измамите, които са необходими, за да се проведе всичко случило се.
— Интересно е, че и двете, ти и Мелиса, ставате жертва на двамата Гиъри. Странно съвпадение. Карма, може би.
Това е нашата карма, нашата връзка. Думите на Марлоу отново звучат в главата ми.
Харисън продължава:
— Единственото, което не е запланувано, е влюбването на Грей в тебе.
— Не може да бъде — заявявам аз, макар подсъзнателно да си давам сметка за това, че може, и още как. — Прекалено много са променливите в това сложно уравнение, твърде много съвпадения. И моят баща ли е потърсил помощ от Дру? Така ли е попаднал на Грей? Използвали са мен, за да подмамят Грей, понеже са знаели, че няма да устои на предизвикателството да спаси едно беззащитно момиче?
— Пол Броард — твоят доктор Браун — е разполагал с огромен опит в манипулиране на човешката психика. Би следвало да го знаеш по-добре от всеки друг.
Чувствата ми — безредна смесица от гняв, недоверие и страх — изглежда си пробиват път върху лицето ми, защото из един път Харисън започва да съжалява за идването си. Той поглежда към вратата и вдига ръце.
— Съжалявам, Ани. Знаеш ли какво? Това е само теория. Смуча си я от пръстите.
— Ами Бригс? — питам бързо аз, като продължавам да обмислям чутото, да търся слаби места в неговата теория.
— Той е отдавнашен служител на „Паурс и Пауърс“. Това поне го знам със сигурност. Но изглежда Грей не го е знаел. Като не успял да разбере за кого работи, той го застрелял, за да бъдеш в безопасност.
Чувствам се изтощена, главата ми кънти от болка, а в ушите ми нещо непрекъснато звъни. Опитвам се да осъзная какво означава всичко това, да приема, че сме били пионки в ръцете на тези мъже — на моя баща включително, — и то още отпреди двамата с Грей да се срещнем. От тези мисли ме втриса и започвам да усещам, че всяко чувство ме напуска. Благодарна съм за това.
— Що се отнася до мен, аз започвам да им преча — казва Харисън. — И те ми съсипват живота.
Сещам се за казаното от Сара Харисън по повод нападението над мъжа й, извършено от Ела с помощта на електрошок. Не знам какво да мисля за това. Исках да питам самата Ела, но тя изчезна от хоризонта. Коя е тя, тази жена, дето я мислех за приятелка? Трудно ми е да дишам. Всеки път след натравянето с дим ме заболяват дробовете, когато се развълнувам. Опитвам се да забавя дишането си. Харисън изглежда долавя мъките ми.
— Виж какво — обажда се той и прави крачка към стъклената врата, — може би си извадила късмет в този случай, Ани. Караш нататък, разбираш ли? Моят живот е съсипан. Но ти… ти прогони своите демони и победи. Можеш да си тръгнеш заедно със семейството си и да започнеш на чисто.
Аз се засмивам. Смехът ми, остър и горчив, прозвучава грозно в стаята.
— Искаш да кажеш, просто да забравя? Мисля, че за всички ни е ясно докъде водят подобни отрицания.
— Не говоря за отричане на фактите, Ани. А за едно ново рождение.
Изправям се и отивам до прага на стъклената врата. Гледам как вълните ближат брега. Поемам солен въздух и се питам дали детективът е прав.
— Възможно ли е? — питам аз. — Възможно ли е всичко това да се заличи и да се започне отначало? От една нова Ани? Или миналото ще се мъкне незабелязано подпре ми, докато някой ден, когато най-малко очаквам, ще се стовари внезапно отгоре ми?
Чувам гласа си да отеква в празното помещение. Харисън не отговаря.
Продължавам да наблюдавам брега. Потъвам в мисли, а след това установявам, че главоболието ми отслабва.
— Може и да е възможно — отговарям сама на въпроса си. — Ани?
Обръщам се и виждам Грей. Застанал е зад мен със странно изражение на лицето — нещо средно между загриженост и лека насмешка. Сами сме.
— С кого говориш? — пита той.
Главоболието си е отишло, но на мястото му нахлува паника. Минавам край него и той се опитва да ме задържи, но аз се изплъзвам. Вдигам три листчета от дивана — два касови бона от супера и една бебешка снимка на Виктория. Няма чек, няма стари снимки от Виетнам.