Седнал е край масата в трапезарията, а шишето бира почти се губи в огромната му лапа. Веждите остават смръщени, докато му разказвам чутото от баща си. Той е по-яка, по-масивна версия на Грей. Очите му имат същия буреносен оттенък, но без помен от мъдростта и добротата на синовните.
— Може някой просто да изпробва почвата — отсъжда той и свива рамене. Дръпва яко от бирата и оставя шишето върху масата. — За съжаление обстоятелствата около смъртта на Офелия не биха издържали никоя по-сериозна проверка. Не сме очаквали някой да разпитва.
Това име, произнесено от неговата уста, ме кара да настръхна. Мразя го. Ненавиждам начина, по който отеква между стените на къщата.
— Може и да има неколцина, които не са я забравили — промълвява той, след като аз не реагирам. Спира поглед върху мене и аз едва не се огъвам под неговата тежест. Чувам звука от телевизора в стаята на Есперанса. Гледа серия от любимите си латиноамерикански поредици. Познавам по стакатото на испанския и мелодраматичната музика. Aye, Dios!8, възкликва тя от време на време. Толкова е лоша па тая!
Вятърът огъва палмите отвън, вие през листата им. Ще ми се да не бях викала Дру.
— Ще пратя някого да провери — обажда се той.
Давам си сметка, че всъщност не участвам в разговора, макар той надали го забелязва.
— Благодаря.
— А междувременно — продължава свекър ми, след като пресушава бирата си, — отваряй си очите на четири. Алармената система да е включена. Никакви отворени врати или прозорци. Никакви обаждания до бащата на Офелия или другиго от нейното минало. Проявила си непредпазливост, като си се обадила. Може би именно това е накарало някого да започне да я търси.
— Добре — отвръщам гузно аз. Знам, че е прав.
Дру се надига да си ходи.
— Нещо ново около Грей? — питам аз.
— Липсата на новини е най-добрата новина — отвръща той и ме потупва по рамото в крайно необичаен за него израз на симпатия. Дали пък отношенията ни са взели да се оправят?
В един бурен ден пристига синът на Франк. Бурен, та се къса. Една от онези бури, които нахлуват откъм вътрешността и превръщат яркия ден в полумрак, все едно някой е дръпнал плътна завеса пред прозореца. Нахлува вятър и обръща листата на дърветата с бялото нагоре. Атмосферното налягане се покачва, а небосклонът започва да трещи. Ние сме сами — мама и аз. Тя е изкарала сутрешна смяна, а аз съм била само половин ден на училище заради някаква учителска конференция. Седим на нейното легло и гледаме „Както върви светът“9 по мъничкия черно-бял телевизор, който сме си донесли от кухнята. Ядем пържени филийки. Това е ритуал, който изпълняваме от незапомнени времена. И даже от по-отдавна. Дори сега включвам понякога телевизора посред бял ден, за да изчезна за малко с гузно чувство и си припомня какво беше да си седя така притисната до мама, да усещам парфюма й, да държа в своята бялата й ръка.
Чувам потропването по вратата преди нея.
— Не почука ли някой? — обаждам се аз.
— Ами — отвръща тя отнесено, залепила очи върху екрана. — Кой би могъл…
Следва още едно почукване.
— Бе май чука някой — отново се обаждам аз.
— Иди виж тогава — казва мама, като ме тупва по задника. — Цяла сутрин съм на крак.
Отивам до вратата и поглеждам през прозорчето. Той стои изправен отвън, листа и дъжд се вихрят около него, косата му е разчорлена. Преметнал голяма чанта през рамо. Облечен е в износено меко яке, джинси и тениска. Нещо в лицето, в цялата му осанка кара сърцето ми да трепне. Никога не съм виждала по-красив мъж. Чертите му са гладки и безупречни, като излети от стъкло. Имам усещането, че всеки миг може да се обърне и видя чифт криле на гърба му. Вдига ръка, за да почука отново, но в този миг ме вижда в прозорчето.
— Франк ми каза да дойда — надвиква бурята той. Очите му са толкова тъмни, че чак чернеят, когато му има същия мастиленочерен цвят и се откроява ярко върху белотата на лицето.
— Защо? — питам аз.
В излъчването му има нещо плашещо. Така е при истинската красота: плаши и омайва едновременно. Не искам да го пусна вътре. Ще ми се да затисна вратата с цялата си тежест и го оставя отвън.
9
Под това заглавие вървят две телевизионни предавания: едното е обзорно шоу, а другото — втората по брой на излъчените серии сапунена опера. — Б.пр.