И така ние се нанасяме в оная каравана, а мама започва работа като сервитьорка в едно заведение съвсем наблизо. И слава Богу, защото престарелият шевролет загря на три пъти по пътя до Флорида, а тук умря окончателно.
— Е, всяко зло за добро — отсъжда мама с присъщия й извратен оптимизъм, когато колата изпуфтя за последно и се отправи към един по-добър свят. — Поне всичко ни е наблизо. При спешен случай можем да вземем такси. А до Франк ще ходя с автобуса. Междувременно пестим разходи за бензин и застраховка. И освен всичко останало, така е по-добре за околната среда.
Не бих пожелала никому — освен ако не е непоправим оптимист — да се забърква с моята майка. Нищо не се получава при нея. Никога. И ако зад всичките й неудачи се крие някаква рационална причина, аз не съумях да я съзра.
Да вземем мъжа, заради когото се довлякохме във Флорида. Приличен човек с благ характер, който се държи съвсем нормално с мен по време на посещенията. Само че има един проблем: очаква изпълнение на смъртна присъда заради изнасилване и убийство в щатския затвор на Флорида. Мама се „запознава“ с него в хода на инициирана от църквата епистоларна кампания. Целта била да се разпростре Словото Божие над изгубените души в смъртните килии, да се „спасят“ те, преди да се изправят пред лицето на земното възмездие за стореното от тях. Мама очевидно е приела идеята малко прекалено присърце.
Никога няма да забравя нашия първи август във Флорида. През ум не ми е минавало, че е възможно някъде да стане толкова горещо. Влажността на въздуха се усеща като мокра марля върху кожата. Пропълзява в белите дробове и ги раздува. Диви гръмотевични бури вилнеят часове наред и поройни дъждове превръщат в пълноводна река улицата пред нашия паркинг. А пред тукашните хлебарки нюйоркските приличат на калинки. Единствената положителна черта на Флорида в моите очи е гледката на пълната луна, виснала над бавно полюляващи се палми, както и уханието на портокалов цвят, което се носи понякога из въздуха. Общо взето обаче — пъклена дупка. Ненавиждах я, както ненавиждах собствената си майка, задето ме е довлякла на подобно място.
Онази Флорида, в която живеем днес с Грей и Виктория, е друго нещо. Това е Флорида на богатите, на лъскавите лимузини и дворцоподобни жилища, на изгледи към океана и бели плажни ивици, на маргарити и Джими Бъфет5. Това е Флорида на централните климатици, на памучните екипи за голф, на закритите клубове и седемнайсетметровите яхти.
Откровено казано, ненавиждам и тази Флорида със същата сила. Толкова е фалшива, толкова претенциозна и парвенюшка, така горда със силиконовите бюстове и перхидроловоруси коси на кукленските си красавици.
Дайте ми на мене бетон и уличен шум до Бога безспир, дайте ми жълти таксита и будки за хотдог, дайте ми сакати бездомници, които се щурат върху импровизирани колички из станциите на метрото, вдигнали купичките за подаяния с достойнство и самочувствие.
Мисля си за всичко това, седнала на пода до леглото и бърникам навътре към моя тайник. Държа в него неща, които биха обезсърчили както Грей, така и моя доктор. Те просто не биха разбрали. Опипвам трескаво и отначало нищо не намирам. Да не ги е открил Грей? — мисля си аз уплашена. Може да ги е преместил, за да разбере колко време ще мине, преди да ги потърся за пореден път. Но ето че най-накрая усещам с облекчение хладната, гладка повърхност на едно от тях.
— Мами. — Виктория шепне в бебешкия микрофон. Аз я чувам, но тя не може да ме чуе и знае добре това. — Мами — обажда се тя с по-висок глас. — Ела в стаята ми. Има някакъв особен човек на нашия плаж.
Още не е млъкнала, а аз вече летя. Коридорът сякаш се издължава под стъпките ми, докато отивам при нея. Но когато най-сетне влитам през вратата в стаята й, на плажа няма никакъв човек. Виждат се само унилото сиво-черно небе и зеленикавата повърхност на океана.
Живеем близо до ръба на дълга плажна ивица, точно пред защитен от държавата природен резерват. Недалеч от нашата са разположени още пет други къщи, три от които остават празни през по-голямата част от годината. Използват се през уикенди, както и зиме. Така че на практика си живеем сами с белите и сини чапли, дивите папагали и морски костенурки, които мътят на брега. Тишината се нарушава единствено от звуците на залива и чайките. През сезона по плажа се разхождат хора, но малцина стигат чак до нас, доколкото всички барове, ресторанти и хотели са на два километра оттук.
— Къде е, Виктория? — питам високо аз, докато влизам в стаята и бързам към прозореца.
5
Американски певец, писател и филмов продуцент, собственик на две прочути ресторантски вериги в САЩ. — Б.пр.