„Трябва да им отговрим.- каза си изведнъж Хасву и безкрайно хареса хрумването — Да потвърдим, че сме тук! Ако те знаят старо-памбиянски, ще разберат. Каквото и да им напиша то ще стигне до тях след повече от 20 обиколки. Космическия предавател не се ползва сега… Знаещите дори няма да разберат, че съм отговорил. Наколко-секундно съобщение, повторено три пъти.“
Децата все така си повтаряха четиристишията. Повечето от тях никога нямаше да разберат и дума от Нетленния епос, но щяха да го знаят. 66613 четиристишия в 7 книги — наизуст.
Вракер изписа на екрана:
„Корабът на разума ще кацне, когато приматът отлети.
Духът ще въздигне от прахта, защото иде ерата на любовта.“
Тия стихове от Нетленния епос му се видяха толкова подходящи за случая, че нито за миг не се поколеба да ги прати на път за 20 обиколки, за да стигнат до планета някъде из космоса, която може би съществува, може би не, или ако съществува може цивилизацията й отдавна да е изчезнала. Хвърли поглед върху текста си, за да се увери, че не е сгеришил нищо и натисна копчето. Ектазия отговори.
8.XI. 2000 г., Благоевград