Робърт Шекли
Неудачник
Всеки си има песен, мислеше си Антон Пърсивал. Красивото момиче е като лека, приятна мелодия, а храбрият космонавт като тромпетен триумф. Мъдрите възрастни мъже от междупланетния съвет карат човек да си помисли за богатите звуци на дървените духови инструменти. Има гении, чийто живот преминава като сложен контрапункт с безкрайни трели, както и измет, чието съществуване не представлява нищо повече от стенание на обой на фона на безжалостния тътен на чинели.
Пърсивал си мислеше по този въпрос, хванал в ръка бръснача и наблюдавайки бледите синкави линии в основата на китката си.
И ако наистина всеки си има своята песен, то неговата би трябвало да представлява една грешно композирана и лошо изпълнена симфония от грешки.
При раждането му бяха прозвучали доволни, но приглушени звуци от рог. Под тихите удари на барабани младият Пърсивал бе тръгнал на училище. Бе показал добър успех и затова бе минал в малък клас от петстотин ученици, където можеше да получи известно внимание лично към себе си. Бъдещето изглеждаше обещаващо.
Но той бе роден без късмет. Последва непрекъсната серия от дребни инциденти, като разливане на мастилници, загубени учебници и сбъркани документи. Предметите имаха дяволско желание да се чупят в ръцете му или понякога пръстите му да се чупят в определени предмети. На всичкото отгоре, той успяваше да се зарази от всяка възможна детска болест, включително протоморбили, алжирска заушка, импетиго, дребна шарка, зелена треска и оранжева треска.
Тези неща не се отразиха върху рождените способности на Пърсивал, но на човек му трябва нещо повече от способности в един претъпкан и изпълнен с конкуренция свят. На човек му е нужен доста късмет, а Пърсивал нямаше никакъв. Той бе прехвърлен отново в обикновен клас от десет хиляди ученици, където проблемите му се увеличиха, а възможностите да се заразява от различни болести нараснаха.
Той бе висок, слаб, очилат, добродушен и работлив младеж, на когото докторите отрано бяха поставили диагноза „предразположен към инциденти“, поради причини, подсказани им от анализите. Но каквито и да бяха причините, фактите не можеха да бъдат променени. Пърсивал бе един от онези нещастни хора, за които животът е труден до невъзможност.
Повечето хора успяваха да се промъкнат из джунглата на човешкото съществуване с лекотата на скачащи пантери. Но за такива като Пърсивал джунглата е запълнена с безкраен низ от капани и примки, внезапни пречки и непреодолими препятствия, смъртоносни плесени и още по-смъртоносни зверове. Няма безопасен път. Всички водят към провал.
Въпреки забележителния талант да си чупи краката по стълби, да изкълчва глезена си на тротоара, да пука веждите си в ръбовете на летящите врати и да чупи очилата си от сблъсък с обикновен прозорец, както и всички останали тъжни, нелепи и мъчителни случки, които съпровождат предразположения към инциденти, младият Пърсивал успя да завърши колеж. Той мъжествено се бореше с утехата на хипохондрията и продължаваше опитите си.
Когато завърши колежа, Пърсивал се стегна яко и се опита да възстанови първоначално ясната музикална тема на надежда, композирана от неговия здрав и добре сложен баща и нежна майка. Под звуците на барабани и струнен звън Пърсивал навлезе в острова на Манхатън, за да изкове съдбата си. Той полагаше много усилия, за да победи нещастното си предразположение и да поддържа напук на всичко весело и оптимистично настроението си.
Но предразположението му се развиваше заедно с него. Величествените акорди се пръснаха в неясни звуци, а симфонията на живота му дегенерира до комична опера. Пърсивал губеше служба след служба сред поток от недоволство, провалени договори, забравени папки и поставени не на място документи, сред засилващо се кресчендо от счупени ребра из навалицата в метрото, изкълчени по улицата глезени, счупени в невидими прегради очила и купища болести, включително хепатит Ж, марсиански грип, венериански грип, бдяща болест и смехова треска.
Пърсивал продължаваше да устоява на примамките на хипохондрията. Той мечтаеше за космоса, за пътешествениците с железни челюсти, които разширяваха границите на човечеството, за нови заселничества на далечни планети, за огромни поля, където далеч от полуделите пластмасови джунгли на Земята човек наистина би могъл да открие себе си. Той подаде документи в Съвета за планетарни проучвания и заселничество, но получи отказ. С нежелание изостави мечтата си и опита различни видове работа. Премина курсове по анализ, хипнотична сугестология, хипнотична хиперсугестология и премахване на контрасугестологията, без какъвто и да било резултат.