— Но какво е металното нещо? — искаха да знаят къртиците.
— Слуга на човека — каза им Пърсивал.
— Но то стои зад гърба ти и гледа втренчено. То те мрази. Всичките метални неща ли мразят човека?
— Разбира се, че не — отговори Пърсивал. — Това е особен случай.
— То ни плаши. Всичките ли метални неща плашат?
— Само някои. Не всички.
— Пък и ни е трудно да мислим, когато това метално нещо ни гледа така. Трудно те разбираме. Винаги ли е така с металните неща?
— Понякога те наистина се намесват — призна Пърсивал. — Но не се бойте. Роботът няма да ви нарани.
Народът на къртиците не бе толкова сигурен. Пърсивал извини, доколкото бе възможно, тежката, непохватна и мрачна машина, разказа как машините служат на хората и колко е приятен живота с тяхна помощ. Но народът на къртиците не се убеди и винаги избягваше неприятното присъствие на робота.
Въпреки всичко, след дълги преговори, Пърсивал подписа договор с народа на къртиците. В замяна на пресни плодове, които къртиците обичаха, но рядко можеха да се снабдят с тях, те се съгласиха да откриват метали за бъдещите колонисти, както и източници на вода и нефт. Освен това на колонистите бе отстъпена цялата повърхност на Тета, а къртиците оставаха господари на подземния свят.
Това изглеждаше равностойно разпределение за двете страни и Пърсивал с вожда на къртиците подписаха каменния документ с толкова заврънкулки, колкото им позволяваше тежкото длето.
По случай подписването на договора Пърсивал даде банкет. Той и роботът донесоха голямо количество разнообразни плодове на народа на къртиците. Къртиците със сива козина и добри очи се събраха наоколо и заговориха приятелски.
Роботът остави кошниците с плодове и отстъпи. Той се подхлъзна върху една издатина на скалата, загуби равновесие и падна върху една от къртиците. После веднага възстанови равновесието си и се опита с непохватните си железни ръце да вдигне къртицата. Но бе пречупил гръбнака на съществото.
Останалите къртици избягаха, носейки мъртвия. Пърсивал и роботът бяха оставени сами във тунела, заобиколени от купища плодове.
Тази нощ Пърсивал мисли дълго и сериозно. Проклетата логика на събитието му беше ясна. Контактите на неудачника с извънземните трябваше да носят елемент на несигурност, недоверие, неразбирателство и дори няколко смъртни случая. А неговите отношения с народа на къртиците бяха тръгнали твърде гладко за тази степен на минимални изисквания.
Роботът просто бе коригирал положението и бе допуснал грешките, които Пърсивал би трябвало да допусне сам.
Но въпреки че разбираше логиката на събитията, той не можеше да я приеме. Къртиците му бяха приятели и той ги беше предал. Помежду им нямаше да съществува вече доверие, нито пък надежда за сътрудничество с бъдещите колонисти. Поне докато роботът се клатушка и залита по тунелите.
Пърсивал реши, че роботът трябва да бъде унищожен. Той реши веднъж завинаги да изпита трудно натрупаните си умения против тази разрушителна невроза, която непрекъснато ходеше подире му. И ако това щеше да му струва живота… Е, напомни си Пърсивал, той бе готов да го загуби преди по-малко от година заради далеч по-маловажни причини.
Той възстанови контактите с къртиците и разговаря с тях по този въпрос. Те се съгласиха да му помогнат, защото дори и тези мили същества имаха понятие от отмъщение. Те му дадоха някои съвети, които бяха изненадващо човешки, сякаш къртиците също разбираха от война. Те обясниха идеите си на Пърсивал и той се съгласи да опита по тяхному.
След една седмица къртиците бяха готови. Пърсивал натовари робота с кошници плодове и го поведе из тунелите, като да се готвеше да подписва нов договор.
Къртиците ги нямаше. Пърсивал и роботът навлизаха все по дълбоко в проходите, а фенерите им разпръсваха тъмнината. Очните клетки на робота проблясваха в червено и той се движеше близо зад Пърсивал, като почти го настъпваше.
Стигнаха до подземна пещера. Тук се чу леко изсвирване и Пърсивал бързо се дръпна встрани.
Роботът усети опасността и се опита да го последва. Но се сепна, объркан от собствената си програмирана непохватност, и плодовете се пръснаха по пода на пещерата. В този момент от чернотата на горната част на пещерата се спуснаха въжета, които се увиха около главата и раменете на робота.
Той разкъса дебелите въжета. Други се спуснаха със свистене откъм тавана. Докато разкъсваше въжетата около ръцете си, очите на робота блестяха.