От проходите се показаха десетки къртици. Около робота се увиха още въжета, а от ставите му започна да пръска масло, докато той се мъчеше да се освободи. Няколко минути единствените звуци в пещерата бяха свистенето на въжетата, пукането на ставите на робота и на късащите се нишки.
Пърсивал се втурна назад, за да се присъедини към битката. Те овързаха робота така, че крайниците му да не могат да се мърдат. А из въздуха още свистяха въжета, докато роботът не падна, превърнат в огромен пашкул от увити въжета, от които стърчаха само главата и стъпалата му.
После къртиците завикаха триумфално и се опитаха да изчоплят очните клетки на робота със здравите си нокти. Но стоманените клепачи се спуснаха върху очите на машината. Тогава те започнаха да пълнят ставите му с пясък, докато Пърсивал не ги избута настрани, за да се опита да разтопи робота с последния си излъчвател.
Излъчвателят се повреди, преди металът да се загрее. Тогава те завързаха въжета към краката на робота и го повлякоха по прохода, който завършваше с дълбока пропаст. Пуснаха го в нея и слушаха как се удря в гранитните й стени, и завикаха радостно, когато чуха, че се удря в дъното.
Къртиците организираха празненство. Но Пърсивал не се чувстваше добре. Той се върна в бараката си и лежа два дена в леглото, повтаряйки си непрекъснато, че не е убил човек, нито даже мислещо същество. Просто бе разрушил една опасна машина.
Но не можеше да забрави мълчаливия другар, който бе застанал заедно с него да се бори против птиците, който бе засял нивите му и бе събирал дърва за огрев. Макар че роботът бе непохватен и разрушителен, той бе такъв, точно какъвто бе преди това и самият Пърсивал. Следователно той наистина можеше да го разбере и да му съчувства.
Известно време се чувстваше така, като че част от самия него бе загинала. Но къртиците идваха при него вечер и го успокояваха, пък и по нивите и в бараките имаше да се върши още работа.
Беше есен. Време за жътва и за събиране на реколтата. Пърсивал се захвана за работа. След като роботът беше премахнат, собствената му хронична склонност към инциденти се върна бързо. Той се пребори с нея с нова решителност. Докато падна първият сняг, работата по събирането и складирането на храната бе свършена. И годината му на Тета скоро щеше да свърши.
Той изпрати по радиото пълен доклад на Хаскъл за рисковете и възможностите на планетата, докладва за договора си с народа на къртиците и препоръча планетата за колонизиране. След две седмици Хаскъл му отговори по радиото.
— Добре свършена работа — каза той на Пърсивал. — Съветът реши, че Тета определено отговаря на нашите минимални изисквания за оживяване. Веднага изпращаме колонизационен кораб.
— Значи изпитанието завърши? — попита Пърсивал.
— Да. Корабът ще пристигне след около три месеца. Вероятно аз ще придружа хората. Приемете моите поздравления, господин Пърсивал. Вие ще бъдете бащата основател на съвсем нова колония!
— Не знам как да ви благодаря, господин Хаскъл — заговори Пърсивал.
— Няма защо да благодариш на мен — отвърна Хаскъл. — Тъкмо напротив. Между другото, как се справи с робота?
— Разруших го — каза Пърсивал. Той описа убийството на къртицата и последвалите събития.
— Хммм — изсумтя Хаскъл.
— Нали ми казахте, че няма забрана за такова нещо?
— Няма. Роботът беше част от твоето оборудване, точно както излъчвателите, палатките и хранителните запаси. Както и те, също е част от твоите проблеми по оживяването на планета Имаш право да направиш каквото си искаш с него.
— Тогава какво не е наред?
— Ами просто се надявам, че наистина си го разрушил. Тези модели, които контролират качеството, са направени здраво, както знаеш. Имат си уреди за самопоправяне и доста силно чувство за самосъхранение. Доста трудна работа е да се унищожи такава машина.
— Аз мисля, че успях — каза Пърсивал.
— Надявам се. Защото би било доста неприятно, ако роботът станал цял.
— Защо? Да не се върне да отмъщава?
— Разбира се, че не. Един робот не притежава чувства.
— Тогава?
— Проблемът е следният. Задачата на робота бе да попречи на всяко твое придобито умение по отношение на качествата за оживяване на планетата. И той я изпълняваше по свой, деструктивен начин.
— Така е. Значи, ако се върне, ще трябва да се справям отново с него.
— Нещо повече. Тъй като си бил разделен от робота вече няколко месеца, ако той все още функционира, той събира цял списък инциденти за теб. Всичките деструктивни задължения, които е трябвало да изпълни през тези месеци, ще трябва да бъдат изпълнени, преди роботът да се върне към нормалните си задачи. Разбираш ли ме?