Пърсивал се изкашля нервно.
— И естествено той ще гледа да се освободи колкото е възможно по-бързо, за да се върне към нормата.
— Естествено. Гледай сега. Корабът ще пристигне там след около три месеца. Това е най-бързото, което може да се постигне. Предлагам ти да се увериш, че роботът наистина е отстранен. Не ни се иска да те загубим точно сега.
— И на мен — каза Пърсивал. — Ще се заема веднага с работата.
Той се екипира с необходимите дрехи и инструменти и забърза към тунелите. След като им обясни проблема, къртиците го заведоха до пропастта. Въоръжен с горелка, трион, ковашки чук и длето, Пърсивал започна едно бавно спускане по стената на бездната.
На дъното той бързо откри мястото, където бе паднал роботът. Там, увиснала между две скали, се намираше едната ръка на робота, изтръгната от рамото. Малко по-нататък откри части от счупена очна клетка. И намери празния пашкул от разкъсани въжета.
Но роботът го нямаше.
Пърсивал се изкачи обратно по стената, предупреди къртиците и започна да се подготвя, доколкото бе възможно.
Дванадесет дена не се случи нищо. После, една вечер, една ужасена къртица му донесе новината. Роботът се бе появил отново в тунелите, осветявайки тъмнината с единственото си око и умело се насочваше към главния тунел.
Къртиците се бяха подготвили с въжета за идването му. Но роботът се бе научил. Той бе избегнал падащите клопки и се бе нахвърлил върху силите на къртиците. Бе убил шест от тях и разпръснал останалите.
Пърсивал само кимна, когато чу новината, изпрати къртицата и продължи да работи. Бе пренесъл линията на отбраната си в тунелите. Сега бе разглобил върху масата пред себе си четирите излъчвателя и работейки без инструкция, се опитваше да сглоби поне едно работещо оръжие.
Той работи до късно през нощта, проверявайки внимателно всяка част, преди да я свали от мястото й. Фините детайли като че плуваха пред очите му, а пръстите си чувстваше като кебапчета. Като работеше много внимателно с пинсетите и лупата, той започна да сглобява оръжието.
Радиото изведнъж оживя.
— Антон? — обади се Хаскъл. — Какво става с робота?
— Идва — каза Пърсивал.
— Боях се, че ще стане така. Слушай сега. Успях да се добера до производителите на робота. Голяма борба беше, но успях да издействам разрешението им да дезактивираш робота и да получа пълна инструкция за това.
— Благодаря — каза Пърсивал. — Бързо казвай как се прави това?
— Ще ти трябва следното оборудване. Електрически източник от двеста волта и двадесет и пет ампера. Може ли твоят генератор да подаде ток с такива показатели?
— Да. Продължавай.
— Ще ти трябва медна пръчка, малко сребърен проводник и изолатор. Може да е дърво. Сглобяваш тези неща в следния порядък…
— Няма да имам време — каза Пърсивал. — Но говори. Бързо.
Радиото изпука силно.
— Хаскъл! — извика Пърсивал.
Радиото замлъкна. Пърсивал чу звуци от чупене, идещи от радиобараката. После роботът се появи на вратата.
Лявата ръка и дясното око на робота липсваха, но уредът му за самопоправка беше запушил повредените места. Сега цветът му беше матово черен с ръждиви петна по гърдите и отстрани.
Пърсивал погледна към почти сглобения излъчвател. Започна да поставя по местата последните части. Роботът се насочи към него.
— Иди да нацепиш дърва — каза Пърсивал с колкото можеше по-обикновен глас.
Роботът спря, обърна се, взе брадвата, поколеба се и излезе от вратата.
Пърсивал постави на място последната частица, плъзна кожуха на място и започна да го завинтва.
Роботът пусна брадвата и се обърна отново, борейки се с противоречивите команди. Пърсивал се надяваше, че някоя от схемите му може да изгори, докато се колебае. Но роботът взе решение и се хвърли към Пърсивал.
Пърсивал вдигна излъчвателя и натисна спусъка. Изстрелът спря робота насред път. Металната му обвивка започна леко да се зачервява.
И тогава излъчвателят отново се повреди.
Пърсивал изруга, вдигна тежкото оръжие и го хвърли към единствената очна клетка на робота. Но не улучи за малко и оръжието се удари в челото на машината.
Роботът замаяно посегна към него. Пърсивал избегна ръката му и избяга от бараката. Хукна към черния отвор на тунела. Когато влезе, се извърна и видя, че роботът го следва.
Той измина неколкостотин метра по тунела. После включи фенера си и изчака робота.
Когато откри, че роботът не е бил унищожен, той бе обмислил много внимателно проблема.
Първата му идея естествено бе бягството. Но роботът лесно би го настигнал. Пък и не можеше да се движи безцелно из лабиринта от тунели. Щеше да му се налага да спира, за да яде, пие и спи. А роботът нямаше нужда да спира за нищо.