Затова той бе направил серия клопки в тунелите и бе заложил всичко на тях. Едната поне трябваше да свърши работа. Надяваше се.
Но дори и когато си казваше това, Пърсивал трепваше при мисълта за насъбраните инциденти, които роботът му бе подготвил. Месеците, които трябваше да изживее със счупена ръка, ребра, изкълчени глезени, ударени места, порязвания, ухапвания от насекоми, инфекции и болести. Всичко това роботът трябваше да му „достави“ по възможност най-бързо, за да се върне към нормалната си дейност.
Никога нямаше да успее да преживее клопките на робота. Затова неговите капани трябваше да свършат работа!
Скоро чу гръмовитите стъпки на робота. После машината се появи, видя го и се заклатушка напред.
Пърсивал хукна по тунела, после сви в един по-тесен. Роботът го следваше и леко скъсяваше дистанцията.
Когато Пърсивал достигна една скална издатина, той погледна назад, за да измери разстоянието до мястото, където се намираше роботът. После дръпна въжето, което бе скрил зад скалата.
Покривът на тунела се срути, засипвайки робота с тонове пръст и скали.
Ако роботът бе направил още една крачка, той щеше да бъде погребан. Но като прецени мигновено ситуацията, той се изви и отскочи назад. Пръстта се посипа отгоре му и няколко малки камъка отскочиха от главата и раменете му. Но основната маса го пропусна.
Когато и последното камъче падна, роботът се изкачи върху планината от срутена пръст и продължи преследването.
Пърсивал стана нетърпелив. Беше разочарован от провала с клопката. Но, напомни си той, напред имаше друга, по-добра. Следващата сигурно щеше да довърши дяволската машина.
Те се движеха по криволичещия тунел, осветяван от време на време от фенера на Пърсивал. Роботът започна отново да се приближава. Пърсивал стигна до един прав участък и забърза.
Той пресече едно петно на пода, което изглеждаше точно като всички останали. Но когато роботът се стовари отгоре му, подът поддаде. Пърсивал бе изчислил всичко точно. Клопката, която издържа неговото тегло, внезапно се отвори под масата на робота.
Роботът потърси опора. Пръстта се сипеше между пръстите му и той се плъзна в клопката, която Пърсивал бе изкопал — една тръба с наклонени стени, които се събираха като огромна фуния, предназначена да обездвижи робота на дъното.
Роботът обаче разтвори широко крака почти под прав ъгъл към тялото си. Когато петите му се забиха в наклонените стени, ставите му изпукаха и се поизкривиха под тежестта му, но удържаха. Така той се спря преди да стигне дъното с широко разтворени крака, опрени в меката пръст.
Ръката на робота се заби надълбоко в пръстта. Той измъкна единия си крак, намери опора, после другия… Роботът бавно се измъкна, а Пърсивал отново затича.
Сега беше задъхан и усещаше бодежи в гърдите. Роботът го настигаше по-лесно и Пърсивал трябваше да се напрегне, за да поддържа разстоянието.
Бе разчитал на тези две клопки. Сега оставаше само една. Много добра, но рискована.
Пърсивал се насили да се съсредоточи въпреки нарастващото замайване, което чувстваше. Последната клопка бе изчислена много внимателно. Той мина покрай един камък, отбелязан с бяло и изгаси фенера си. Започна да брои стъпките си, като забавяше крачка, докато роботът стигна точно зад гърба му и пръстите на ръката му бяха само на сантиметри от врата му.
Осемнадесет, деветнадесет, двадесет!
На двадесетата крачка Пърсивал се хвърли с главата напред в тъмнината. За секунди му се струваше, че лети във въздуха. После стигна до водата, навлезе с главата надолу, след това се издигна до повърхността и зачака.
Роботът бе твърде наблизо, за да може да спре. Когато стигна повърхността на подземното езеро, последва ужасяващо плискане, звуци от бясна борба, за да се задържи на повърхността, и накрая шумът от мехурчетата, когато тежкият робот потъна под повърхността.
Щом чу това, Пърсивал заплува към отсрещния бряг. Достигна го и се измъкна от ледената вода. Лежа няколко минути върху плъзгавите скали. После се насили да се отдалечи, пълзейки до една ниша, където си бе складирал дърва за огрев, кибрит, уиски, одеяла и дрехи.
През следващите няколко часа Пърсивал се изсуши, преоблече и запали малък огън. Той хапна и пийна и загледа спокойната повърхност на подземното езеро. Преди няколко дена той го бе проверил с една тридесетметрова мярка и не успя да стигне до дъно. Може би езерото е бездънно. Възможно е да се влива в бавно течащата подземна река, която ще отдалечи робота за седмици и месеци наред. Може би…