— Най-добрият начин всъщност би бил да се атакуват планетите на етапи — продължи Хаскъл. — Първо един изследовател, после основен изследователски екип, след него опитна колония, съставена от психолози и социолози, после изследователска група, която да обобщи резултатите на предишните и така нататък. Но никога няма достатъчно време или пари за всичко това. На нас тези колонии са ни необходими сега, а не след петдесет години.
Господин Хаскъл направи пауза и погледна строго към Пърсивал.
— Значи виждате, че ние трябва да имаме бърза информация за това, дали група обикновени хора биха могли да живеят и процъфтяват върху всяка нова планета. Затова променихме изискванията си за изследователи.
Пърсивал кимна.
— Обикновени изследователи за обикновени хора. Обаче има още нещо.
— Да?
— Не знам доколко добре сте запознати с моята биография…
— Достатъчно добре — увери го Хаскъл.
— Тогава трябва да сте забелязали, че аз имам известна тенденция към… Към попадане в инциденти. Да ви кажа честно, на мен ми е доста трудно да остана жив дори и тук, на Земята.
— Знам — отговори с усмивка господин Хаскъл.
— Тогава как бих могъл да се справя на чужда планета? И защо ще търсите точно мен?
Господин Хаскъл изпита леко неудобство.
— Ами… Когато казахте „обикновени изследователи за обикновени хора“, вие показахте, че не сте разбрал съвсем точно нашата политика. Защото не е толкова просто. Една колония се състои от хиляди, понякога милиони хора, чиито възможности за оцеляване са различни. Хуманността и законът ни задължават да дадем шанс на всеки. Самите хора също трябва да бъдат уверени, преди да напуснат Земята. И ние трябва да убедим тях и закона, както и нас самите, че дори и най-слабият ще има шанс да оживее…
— Продължавайте — подкани го Пърсивал.
— Затова — бързо заговори Хаскъл — преди няколко години ние престанахме да наемаме изследователи с оптимален шанс да се справят. И започнахме да се ориентираме към такива с минимален шанс. Неудачници.
Пърсивал остана мълчалив известно време, докато обмисляше току-що получената информация.
— Значи вие ме каните, защото на всяко място, където аз мога да живея, може да оживее всеки друг.
— Това в известна степен обобщава нашия начин на мислене — усмихна му се искрено Хаскъл.
— Но какви ще бъдат моите шансове?
— Някои от нашите неудачници се справиха много добре.
— А другите?
— Естествено, има рискове — призна Хаскъл. — И освен потенциалните опасности на самата планета има и други рискове, свързани със самата същност на експеримента. Не мога по никакъв начин да ви кажа какви са те, тъй като това ще разруши нашия контрол върху теста за минимална възможност за оживяване. Но ви казвам, че ги има.
— Изгледите не са много добри — каза Пърсивал.
— Може би. Но помислете за наградата, ако успеете! Вие всъщност ще бъдете бащата основател на колонията! Вашата стойност като експерт ще бъде неоценима. Ще притежавате постоянно място в живота на общността. И не по-малко важно е, че самият вие ще можете да преосмислите някои от съмненията, които изпитвате по отношение на мястото си в живота и обществото.
Пърсивал кимна с нежелание.
— Кажете ми само едно. Вашата телеграма пристигна днес в един особено важен момент. Стори ми се почти…
— Да, това беше планирано — отговори Хаскъл. — Ние установихме, че хората са по-отзивчиви, когато са достигнали определено психологическо състояние. Ние наблюдаваме внимателно малкото, които отговарят на нашите изисквания, и чакаме подходящия момент, за да им направим предложението си.
— Щеше да бъде неприятно, ако бяхте закъснели с един час — каза Пърсивал.
— Или пък безсмислено, ако го бяхме направили един ден по-рано — Хаскъл се изправи зад бюрото си. — Ще ми направите ли удоволствието да обядвате с мен, господин Пърсивал? Можем да уточним последните детайли пред бутилка хубаво вино.
— Добре — отвърна Пърсивал. — Но още нищо не ви обещавам.
— Разбира се — усмихна се Хаскъл и разтвори широко вратата пред него.
След обеда Пърсивал помисли сериозно. Работата на изследователя го привличаше силно въпреки рисковете. Тя все пак не беше по-опасна от самоубийството, но много по-добре платена. Ако успееше, придобивките бяха страхотни. А наказанието за провал не бе по-голямо от цената, която той бе готов да заплати заради провала си на Земята.
Тридесет и четири години той не се бе справял добре на Земята. Най-доброто бяха няколко проблясъка на възможности, помрачени от силното му влечение към болести, инциденти и грешки. Но Земята бе пренаселена, задръстена и объркана. Може би това предразположение към инциденти не е някаква вродена характеристика в него, а продукт на неблагоприятните условия.