Изследователската работа ще го въведе в нова околна среда. Ще бъде сам, зависещ от самия себе си и отговорен само пред себе си. Ще бъде ужасно опасно. Но какво може да бъде по-опасно от блестящото острие на бръснача в собствената му ръка?
Това щеше да бъде върховното усилие на живота му, последното изпитание. Ще се бори, както никога досега, за да победи фаталните си наклонности. И този път в борбата той ще хвърли и последната капка сила и решителност, които притежава.
Той прие работата. През последвалите седмици на подготовка той ядеше, пиеше и спеше с тази решителност, която набиваше в главата си, оплиташе в нервите си и повтаряше пред себе си като будистка молитва. Сънуваше я, мислеше за нея, когато си миеше зъбите и ръцете, движеше се и спеше с нея и лека-полека започна да действа като напрегната преди развиване пружина.
Дойде денят, когато бе назначен за едногодишно дежурство на една обещаваща планета в източния звезден хребет. Хаскъл му пожела късмет и обеща да му се обажда по Л-фазното радио. Пърсивал и оборудването му бяха качени на борда на един космически катер на име „Кралицата на Глазгоу“ и приключението започна.
По време на месеците в космоса Пърсивал продължи да мисли непрекъснато за себе си. Той внимаваше в състоянието на безтегловност, наблюдаваше всяко свое движение и премисляше всяко решение. Това непрекъснато внимание го забавяше значително, но постепенно привикна с него. У него започнаха да се появяват нови рефлекси, които се бореха да превземат старата му рефлекторна система.
Но напредъкът беше на пристъпи. Въпреки усилията си Пърсивал се обрина от въздуха, преминаващ през корабната пречиствателна система, счупи един от десетте си чифта очила в една преграда и страда много пъти от главоболия, болки в гърба, ожулени кокалчета и навехнати пръсти.
Въпреки това той чувстваше напредъка си и решителността му се засили. И накрая планетата се появи пред тях.
Планетата се казваше Тета. Пърсивал и оборудването му бяха свалени върху затревеното гористо подножие на планините. Районът бе избран предварително чрез наблюдения от въздуха заради добрите му характеристики. Наблизо имаше всичко: вода, дървета, местни плодове и жили с полезни изкопаеми. Районът можеше да се превърне в идеално място за създаването на колония.
Офицерите от кораба му пожелаха късмет и си тръгнаха. Пърсивал гледа, докато корабът изчезна над облаците. После се захвана за работа.
Първо активира робота си. Той беше висока, блестяща, черна, многофункционална машина, стандартно оборудвана за изследователи и заселници. Не можеше да говори, пее, рецитира или да играе карти като по-скъпите модели. Единственият му отговор бе поклащане на главата или кимане. Скучна компания за предстоящата една година. Но беше програмиран да се подчинява на подадени на глас работни команди с доста голяма сложност, да върши най-тежка работа и да предвижда в значителна степен проблемни ситуации.
С помощта на робота Пърсивал издигна лагера си върху равнината, като внимателно наблюдаваше хоризонта за някакви белези за неприятности. Въздушното наблюдение не бе открило знаци на чужда култура, но човек никога не може да бъде сигурен. Пък и същността на животинския свят на Тета още не бе изследвана.
Той работеше бавно и внимателно, а мълчаливият робот се трудеше до него. До вечерта бе издигнал временния лагер. Той включи радарната алармена система и си легна.
Събуди се при изгрев от писъка на радарната аларма. Облече се и бързо изскочи навън. Във въздуха се чуваше яростно бръмчене като от облак скакалци.
— Донеси два излъчвателя — каза той на робота. — Бързо. Донеси и бинокъла.
Роботът кимна и се втурна да изпълнява. Пърсивал се извърна бавно, треперещ от хладината на сивкавата зора, като се опиташе да открие посоката, от която идеше звукът. Той огледа влажната равнина, зеления край на гората, върховете оттатък. Нищо не мърдаше. После видя, очертано на фона на изгрева, нещо, което приличаше на нисък тъмен облак. Облакът летеше към лагера му и се движеше доста бързо срещу вятъра.
Роботът се върна с излъчвателите. Пърсивал взе единия и нареди на робота да хване другия и да чака заповед за стрелба. Роботът кимна и очните му клетки проблеснаха мрачно, когато се обърна към изгрева.
Когато облакът се приближи, той се оформи в гигантско ято птици. Пърсивал ги разгледа през бинокъла. Бяха с размерите на земните ястреби, но накъсаният им хаотичен полет напомняше на този на прилепите. Имаха тежки крайници, а дългите им човки бяха опасани с остри зъби. С цялото това смъртоносно въоръжение те трябва да бяха месоядни.