Ятото ги заобиколи със силно бръмчене. После от всички посоки, с прилепени назад криле и опънати крака, те започнаха да се спускат. Пърсивал нареди на робота да стреля.
Двамата с робота бяха застанали гръб до гръб и стреляха в множеството от птици. Отгоре им се посипаха кръв и перушина. Пърсивал и роботът се държаха, поддържаха разстоянието на нападащите птици и даже ги отблъснаха. Тогава излъчвателят на Пърсивал се повреди.
Излъчвателите трябваше да бъдат напълно заредени и да поддържат непрекъснат автоматичен огън седемдесет и пет часа. Не можеше да се повреди излъчвател! Той постоя един миг, като глупаво натискаше спусъка. После хвърли оръжието и притича към палатката с припаси, оставяйки робота да продължи битката сам.
Откри двата резервни излъчвателя и излезе. Когато се включи отново в битката, видя, че излъчвателят на робота е престанал да работи. Роботът стоеше изправен и се биеше с ръце с нападащите птици. От ставите му изскачаха капки масло, когато не успяваше да се справи с гъстото ято. Той се клатеше и имаше опасност да загуби равновесие и Пърсивал видя, че някои птици са успели да избегнат ръцете му, кацнали са върху раменете му и се опитват да изкълват очните му клетки и кинестатичната антена.
Пърсивал вдигна двата излъчвателя и започна да унищожава струпването. Едното оръжие се повреди почти веднага. Той продължи да стреля с последното, молейки се поне то да издържи.
Изплашено от загубите си, ятото най-после се издигна и отдалечи с крясъци и писъци. Останал по чудо здрав, Пърсивал и роботът стояха потънали до колене в перушина и овъглени трупове.
Пърсивал погледна четирите излъчвателя, три от които го бяха предали напълно. После се насочи ядосано към комуникационната палатка.
Той се свърза с Хаскъл и му каза за атаката на птиците и повредата на три от четирите излъчвателя. Със зачервено от ярост лице, той обвини хората, които е трябвало да проверят оборудването на изследователя. После, задъхан, зачака извинението и обясненията на Хаскъл.
— Това беше един от контролните елементи — каза Хаскъл.
— К’во?
— Обясних ти го преди месеци — продължи Хаскъл. — Ние изследваме планетите за условия за оживяване при минимални възможности. Минимални, не забравяй. Трябва да знаем какво ще се случи на една колония, съставена от хора с различна степен на възможности за справяне. Затова търсим най-малкия общ знаменател.
— Това го знам. Но излъчвателите…
— Господин Пърсивал, създаването на колония, дори и на базата на абсолютния минимум умения, е фантастично скъпа операция. Ние снабдяваме нашите колонисти с най-новите и най-добрите оръжия и оборудване, но не можем да заменим онези, които се развалят или изчерпят. Колонистите трябва да използват муниции, които не могат да бъдат заменени, оборудване, което се чупи и износва, хранителни продукти, които свършват или се развалят…
— И това сте дали и на мен? — попита Пърсивал.
— Разбира се. Като контролен образец ние сме ви оборудвали с минимума за оживяване. Това е единственият начин да можем да предвидим как ще се справят колонистите на Тета.
— Но това не е честно! Изследователите винаги са получавали най-доброто оборудване!
— Не — отвърна Хаскъл. — Предишните изследователи от оптимален тип бяха снабдени така, разбира се. Но ние сега изследваме минималния потенциал, което се отнася както до личността, така и до оборудването. Казах ви, че ще има рискове.
— Да, така е — отвърна Пърсивал. — Но… Добре. Имате ли още някакви малки тайни в ръкава си за мен?
— Всъщност не — отвърна след кратка пауза Хаскъл. — И вие, и оборудването ви сте с минимални характеристики за оживяване. Това като че ли обобщава всичко.
Пърсивал почувства нещо хлъзгаво в този отговор, но Хаскъл отказа повече подробности. Те изключиха и Пърсивал се върна към хаоса в лагера си.
Пърсивал и роботът преместиха лагера си под прикритието на гората, за да се предпазят от по-нататъшни нападения от страна на птиците. Докато го строяха, Пърсивал забеляза, че повече от половината му въжета са изгнили, електрическите контакти изгарят, а по брезента на палатките се е появила плесен. Той внимателно поправи всичко, като при това обели кокалчетата си и кожата на дланите. После генераторът му се повреди.
Той се поти над него цели три дена, опитвайки се да разбере каква е повредата, като се консултираше с лошо отпечатаната инструкция, написана на немски език, която бе изпратена с машината. Накрая установи по чиста случайност, че инструкцията е за напълно различен модел. В този момент изгуби търпение и ритна генератора, като едва не счупи малкото пръстче на десния си крак.