После обаче се взе здраво в ръце и работи още четири дена, като си представяше бегло разликите между своя генератор и модела, за който притежаваше инструкцията. Накрая генераторът заработи отново.
Птиците откриха, че могат да се промъкват през дърветата в лагера на Пърсивал, да крадат от храната и да изчезват, преди той да е успял да насочи към тях излъчвателя. Атаките им струваха на Пърсивал чифт очила и една неприятна рана на врата. Той се захвана упорито да плете мрежи и с помощта на робота ги опъна по клоните върху лагера си.
Птиците бяха объркани. На Пърсивал най-после му остана време да провери запасите си от храна и да установи, че повечето от дехидратираните опаковки са зле направени, в други пък са се развили някакви гадни аеробни плесени. Така или иначе, храните бяха развалени. Ако не вземеше мерки веднага, през зимата на Тета щеше да остане без храна.
Той направи серия опити с местни плодове, зърнени култури, плодове и зеленчуци. Някои от тях се оказаха с добри хранителни качества. Той се нахрани и изпадна в страхотен алергичен шок. Изморителната работа с медицинския комплект му даде лекарство против алергията и той започна изследвания, за да определи растението, което я бе причинило. Но тъкмо когато проверяваше крайните резултати, роботът влезе, преобърна епруветките и разпръсна незаменимите химикали.
Пърсивал трябваше да продължи тестовете за алергия върху самия себе си и по този начин успя да изключи един вид плод и два зеленчука като негодни за консумация.
Но плодовете иначе бяха чудесни, а от местните зърнени култури ставаше прекрасен хляб. Пърсивал събра зърна и по-късно, през пролетта на Тета, натовари робота със задачата да изоре и засее.
Роботът работеше неуморно по нивите, докато Пърсивал разучаваше района. Той откри парчета мека скала, върху които имаше надраскани знаци, които му се сториха като букви и цифри, и дори някои дребни рисунки на дървета, облаци и планини. Реши, че на Тета трябва да са живели разумни същества. Твърде възможно беше те още да обитаваха някои части на планетата. Но той нямаше време да ги търси.
Когато Пърсивал направи оглед на нивите си, той установи, че роботът е посадил зърната няколко сантиметра по-дълбоко от необходимото въпреки зададените му инструкции. Тази реколта беше загубена, така че Пърсивал зася новата лично.
Той построи дървена барака и замени прокъсаните палатки с бараки. Лека-полека започна да се готви да преживее зимата. И също така лека-полека започна да се съмнява, че роботът му се износва.
Огромната, черна, многофункционална машина си вършеше работата, както преди. Но движенията на робота станаха все по-непохватни и не можеше да контролира силата си. В ръцете му се пръскаха здрави буркани, а земеделските инструменти се чупеха. Пърсивал го програмира да плеви нивите, но огромните крака на робота тъпчеха кълновете, а пръстите му чупеха стъблата. Когато роботът отиваше да нацепи дърва за огрев, той обикновено успяваше да счупи дръжката на брадвата. Когато роботът влизаше, барачката се тресеше, а понякога той успяваше да изтръгне вратата от пантите.
Пърсивал се чудеше и боеше от развалянето на робота. Нямаше начин да го поправи, тъй като роботът бе фабрично капсулован уред и само техници със специални инструменти и познания биха могли да го оправят. Единственото, което Пърсивал можеше да направи, бе да изключи робота. Но така щеше да остане напълно сам.
Той задаваше все по-прости задачи на робота и поемаше повечето от работата сам. И въпреки това роботът продължаваше да влошава функциите си. После, една вечер, когато Пърсивал вечеряше, роботът залитна до печката и блъсна една тенджера с врящ ориз.
Благодарение на новопридобитите си умения за оживяване, Пърсивал се дръпна встрани и врящата маса се пльосна върху лявото му рамо вместо върху лицето.
Това вече беше много. Роботът бе станал опасен. След като обработи изгорялото място на рамото си, Пърсивал реши да изключи робота и да продължи да се справя съвсем сам. С твърд глас той подаде командата за изключване.
Роботът просто го изгледа и продължи да се движи из къщичката, без да се подчини на най-основната си команда.
Пърсивал отново изрече думите. Роботът поклати глава и започна да подрежда дървата за огрев.
Нещо не беше наред. Налагаше се да изключи робота ръчно. Но никъде по блестящата черна повърхност на машината не се виждаше бутон за изключване. Независимо от това Пърсивал взе инструментите си и се приближи до робота.