Машината за негово учудване отстъпи и вдигна ръце да се предпази.
— Стой мирно! — извика Пърсивал.
Роботът продължи да отстъпва, докато гърбът му опря в стената.
Пърсивал се поколеба, чудейки се какво ли не е наред. На машините не беше позволено да не се подчиняват на заповеди. Пък и желанието да се жертват бе внимателно програмирано във всички роботи.
Той се приближи до робота, решен да го изключи по някакъв начин. Машината го изчака да се приближи, след което запрати бронирания си юмрук насреща му. Пърсивал се дръпна от пътя му и хвърли един гаечен ключ към кинестатичната антена на робота. Той бързо си я прибра и отново нападна. Този път бронираният юмрук удари Пърсивал в ребрата.
Пърсивал падна на пода, а роботът се надвеси отгоре му с блестящи в червено очни клетки и мърдащи пръсти на ръцете. Пърсивал стисна очи и зачака последния удар. Но машината се обърна и излезе от бараката, като при това изтръгна дръжката й.
След няколко минути Пърсивал чу звук от цепене на дърва и подреждане на цепениците, както обикновено.
С помощта на медицинския си комплект Пърсивал успя да се превърже. Роботът си свърши работата и се върна за по-нататъшни инструкции. Пърсивал му нареди с треперещ глас отиде до един далечен извор за вода. Роботът тръгна, без да показва други признаци на агресивност. Пърсивал се довлече до радиото.
— Не е трябвало да се опитваш да го изключваш — каза му Хаскъл, когато чу какво се е случило. — Той не е конструиран, да бъде изключван. Не беше ли разбрал това? Не се опитвай отново заради собствената ти безопасност.
— Но защо?
— Защото, както сигурно вече си се досетил, роботът действа като наша система за качествен контрол спрямо теб.
— Не разбирам — каза Пърсивал. — За какво ви е нужна система за качествен контрол?
— Ох, пак ли трябва да повтарям — сърдито заговори Хаскъл. — Ти бе нает като изследовател с минимални възможности. Не средни, не висши. Минимални.
— Да, но…
— Позволи ми да продължа. Спомняш ли си какъв беше през тридесет и четирите си години на Земята? Ти непрекъснато бе заплашен от инциденти, болести и изобщо несполуки. Това е, което ние искахме на Тета. Но ти се промени, господин Пърсивал.
— Разбира се, че съм се опитал да се променя.
— Разбира се — продължи Хаскъл. — Ние го очаквахме. Повечето от нашите неудачници се променят. Поставени в нова околна среда и при ново начало, те се стягат така, както никога преди това. Но ние не търсим това. Така че сме длъжни да компенсираме тези промени. Разбираш ли, колонистите невинаги отиват на нова планета, решени да станат по-добри от преди. И във всяка колония има безразсъдни хора, да не говорим за възрастните, болните, слабоумните, глупаците, неопитните деца и така нататък. Нашите минимални стандарти за оживяване са гаранция, че всички те ще имат шанс. Сега започваш ли да разбираш?
— Мисля че да — отвърна Пърсивал.
— Затова ни е необходим контрол върху качествата ти. Да не ти позволява да постигнеш качествата на средния или оптималния изследовател, които не ни интересуват.
— Значи затова е роботът — замаяно произнесе Пърсивал.
— Точно така. Роботът е програмиран да действа като контрола спрямо твоите склонности към справяне със задачите. Той реагира спрямо теб, Пърсивал. Докато ти се намираш в предварително договорения обхват на обща некомпетентност, роботът действа като помощник. Но щом ти станеш по-добър, по-умел и по-непредразположен към инциденти, поведението на робота се влошава. Той започва да чупи нещата, които ти би трябвало да счупиш, да взема неправилните решения, които ти би трябвало да вземеш…
— Това не е честно!
— Пърсивал, ти май си мислиш, че ние сме разработили някаква оздравителна програма от типа „помогни си сам“ специално заради теб. Не е така. Нас ни интересува само да свършиш работата, за която сме те наели и за която ти плащаме. И позволи ми да добавя, работата, която ти сам избра като алтернатива пред самоубийството.
— Добре! — извика Пърсивал. — Ще си свърша работата. Но има ли някакво правило, което да ми забранява да разглобя този проклет робот?
— Няма такова правило — отвърна с тих глас Хаскъл. — Ако можеш да го направиш. Но аз искрено те съветвам да не се опитваш. Твърде опасно е. Роботът няма да позволи да бъде дезактивиран.
— Това ще реша аз, а не той — отвърна Пърсивал и изключи.
Пролетта на Тета отмина и Пърсивал се научи как да съжителства с робота си. Той му заповядваше да обхожда далечни планински била, но роботът отказваше да го изпусне от очи. Опита се да не му дава изобщо заповеди, но черното чудовище не стоеше мирно. Ако не му бе наредено да свърши някоя работа, то само си измисляше, като внезапно започваше да върши нещо и създаваше пълен хаос из нивите и бараките на Пърсивал.