В момент на самоотбрана Пърсивал му възложи най-идиотската работа, която би могъл да измисли. Нареди на робота да изкопае кладенец, надявайки се, че ще се зарови сам в дупката. Но роботът, упорито и триумфално, се появяваше всяка вечер и влизаше в къщурката, като посипваше с пръст храната на Пърсивал, носеше различни алергии и чупеше съдове и прозорци.
Пърсивал мрачно се примири с положението. Сега роботът бе като олицетворение на онази по-тъмна негова страна, онзи непохватен и предразположен към всякакви неприятности Пърсивал. Като наблюдаваше разрушителните действия на робота си, на Пърсивал му се струваше, че вижда една изкривена част от себе си — една болест, от която се бе отървал, заела сега реална жизнена форма.
Опита да се отърве от това видение. Но роботът все повече и повече се превръщаше в обект на деструктивните му желания.
Пърсивал работеше, а „неврозата“ се препъваше зад гърба му, безкрайно разрушителна, но и пазеща сама себе си. Скритата му болест живееше с него, наблюдаваше го, докато се храни, и стоеше наблизо, докато спи.
Пърсивал си вършеше работата и при това ставаше все по-умел и компетентен. Радваше се, доколкото можеше, на дните, съжаляваше, когато слънцето залязваше, и преживяваше с ужас нощите, когато роботът стоеше до леглото му и като да се чудеше дали не е дошъл моментът да го размаже.
А на сутринта, все още жив, Пърсивал се опитваше да измисли начин да се отърве от своята неприятна, залитаща и разрушителна невроза.
Но положението си оставаше непроменено, докато не се появи нов фактор, който усложни нещата.
От няколко дена валеше силно. Когато времето се проясни, Пърсивал отиде до нивите си. Роботът се поклащаше подире му и носеше земеделските инструменти.
Внезапно влажната земя се пропука под краката му. Пукнатината се разшири и цялото парче, върху което бяха застанали, се провали надолу. Пърсивал се хвърли към твърдата земя. Успя да се задържи по наклона, а роботът го издърпа нагоре, като едва не измъкна ръката му от ставата.
Когато огледа пропадналото парче земя, той видя, че под нивата му преминава тунел. Все още се виждаха следите от изкопаването му. Едната страна бе затрупана от падналата пръст, но от другата страна тунелът продължаваше дълбоко под земята.
Пърсивал се върна за излъчвателя си и за фенер. Той се спусна в дупката и светна в тунела. Видя една огромна, космата маса да се скрива бързо зад завоя. Приличаше на гигантска къртица.
Най-после бе срещнал друга форма на живот на Тета.
През следващите няколко дена той внимателно изследваше тунелите. На няколко пъти зърна сивите, прилични на къртици форми, но те побягваха от него из лабиринтите на преходите.
Той промени тактиката си. Влезе само на няколко десетки метра в главния тунел и остави плодове. Когато се върна на следващия ден, плодовете ги нямаше. На тяхно място бяха оставени две блокчета олово.
Размяната на подаръци продължи цяла седмица. После, един ден, когато Пърсивал носеше още плодове, се появи една гигантска къртица, която се приближи бавно и с явно притеснение. Тя показа фенера на Пърсивал и той покри светлината, така че да не дразни очите на къртицата.
Той зачака. Къртицата се приближи бавно на два крака, като бърчеше нос, скръстила малките си ръце върху гърдите. Тя се спря и погледна Пърсивал с изпъкналите си очи. После се наведе и начерта някакъв символ върху пръстта на прохода.
Пърсивал нямаше представа какво означава символът. Но самият акт предполагаше наличието на език, разум и познаване на абстракцията. Той също начерта един символ до този на къртицата, за да й покаже същото.
И така бе поставено началото на комуникацията между чуждите раси. Роботът стоеше зад Пърсивал с проблясващи очни клетки и наблюдаваше как човекът и къртицата търсят общ език.
Контактът означаваше повече работа за Пърсивал. Нивите и градините още се нуждаеха от грижи, оборудването от поправка, а роботът от наблюдение. В свободното си време Пърсивал упорито изучаваше езика на къртиците. И къртиците също така упорито му го преподаваха.
Пърсивал и къртиците постепенно започнаха да се разбират, да се радват на компанията си, да стават приятели. Пърсивал научи много неща за всекидневния им живот, за непоносимостта им към светлината, за пътешествията им из подземните пещери, за борбата им за знания и просвещение. И той ги научи на каквото можеше за хората.