Мерлуз огледа тялото на Мортанбо и поклати глава.
— Човек вече не може и да се изпикае спокойно — каза той просто.
Доста недодялано надгробно слово, помисли Адамсберг, но не лишено от основание. Мерлуз потвърди, че е стреляно между един и два часа сутринта, във всеки случай преди три. Той извади накрайника на стрелата, без да мести тялото, за да го остави в същото положение за колежката си.
— Дивашко изобретение — каза той, като го размаха пред очите на Адамсберг. — Колежката ще го отвори, обаче, като се имат предвид пораженията, стрелата е преминала през ларинкса и е стигнала до хранопровода. Мисля, че е умрял от задушаване още преди кръвоизливът да го довърши. Да му вдигнем панталоните, а?
— Не може, докторе. Трябва да минат експертите.
— Да му се не види — каза Мерлуз с гримаса.
— Да, докторе, знам.
— А вие — каза Мерлуз, като изгледа настойчиво Адамсберг — ще направите най-добре незабавно да идете да се наспите. Той също — добави докторът, като посочи с палец Данглар. — Тук май не си почивате достатъчно. Ще изпопадате като кегли още преди да са хвърлили топката.
— Върви — каза Емери, като леко потупа Адамсберг по рамото. — Аз ще изчакам момчетата. Аз и Блерио, ние сме спали.
Елбо бе оставил в стаята следи от сутрешната си разходка, разпилявайки зърна почти навсякъде. След което се бе върнал в лявата обувка и загука, като видя Адамсберг. Тази работа с обувката, колкото и да бе противоестествена, имаше едно голямо предимство. Гълъбът вече не сееше курешките си из цялата стая, а се задоволяваше с обувката. Като се наспи, ще изчисти вътрешността. С какво?, запита се той, докато потъваше в дупката на дюшека си. С нож? С лъжичка? С обувалка?
Ужасила го бе жестокостта на ловното острие, на тези поразяващи крилца, разкъсали човека точно когато е пикаел. Много повече отколкото средата от хляб, натъпкана в гърлото на старицата Тюило Люсет, метод, който по своята нечувана и елементарна същина съдържаше нещо трогателно. Данглар пък го бе раздразнил с коментара си за Ричард Лъвското сърце, с когото нямаха никаква работа. Веранк също, с въпросите си за преобличането на Мортанбо. Раздразнение прибързано и не особено справедливо, което доказваше умората му. Мортанбо бе свалил синьото си сако — което сигурно е миришело на затворническата килия, каквото и да разправя Емери, най-малкото на дезинфекционен препарат — и бе навлякъл светлосива памучна блуза и тъмносив панталон. И какво от това? А ако Мортанбо е имал нужда от удобство? Или от елегантност? И Емери го бе ядосал, когато отново бе обявил, че му предоставя цялата отговорност за нещастието. Страхлив войник е този Емери. Третото убийство щеше напълно да подпали Ордебек, после областта. Местните вестници вече бяха пълни с убийствената ярост на Елекен, няколко писма на читатели сочеха с пръст Вандермотови, без все още да ги назовават, и предишната вечер му се бе сторило, че улиците са опустели по-рано от обикновено. А сега, когато убиецът убиваше отдалеч с арбалет, никой вече не беше на сигурно място в плъшата си дупка. Още по-малко самият той, когото бяха искали да нарежат на три парчета под влака. Ако убиецът знаеше колко е невеж и неосведомен, нямаше да си дава труд да му изпраща влак, за да го унищожи. Може би пък гърдите на Лина му отнемаха всяка видимост, засенчвайки вината на семейство Вандермот.
XLI
Адамсберг отвори очи три часа по-късно и се вслуша в бръмченето на мухата, която фучеше из стаята като фурия и не успяваше да забележи, и тя като Елбо, че прозорецът е широко отворен. В този първи миг от събуждането комисарят не мислеше нито за Мо и Церк, които бяха в опасност, нито за мъртъвците на Господаря Елекен, нито за старата Лео. Питаше се само защо е мислел, че сакото, което бе носил Мортанбо в килията, е било синьо, след като то беше кафяво.
Отвори вратата, разпръсна малко зърна на прага, за да подтикне Елбо да се премести поне на метър вън от обувката, и отиде в кухнята да си свари кафе. Данглар вече беше там, мълчалив, с лице, сведено над вестник, който не четеше, и Адамсберг взе да изпитва известно съчувствие към стария си, неспособен да се измъкне от блатото приятел.