— В „Репортажи от Ордебек“ пише, че парижките ченгета не ги бива за нищо. С две думи казано.
— Така си е — потвърди Адамсберг и наля вода върху утайката.
— Припомнят, че през 1777-а Господарят Елекен бил стъпкал конната стража, без да му мигне окото.
— И това е вярно.
— Има все пак едно нещо. То няма връзка с разследването, но не ми дава мира.
— Ако е за сърцето на Ричард, недей, Данглар.
Адамсберг излезе в големия двор, като остави водата да кипне на газовата печка. Данглар поклати глава, изправи тялото си, което му се стори десет пъти по-тежко от обикновено, и доправи кафето. Приближи се до прозореца и видя Адамсберг да завива под ябълковите дървета с ръце в джобовете на развлечения си панталон и с поглед, както му се стори, празен, изоставен. Данглар се разтревожи за кафето — трябваше ли да го изнесе навън, или да си го пие сам, без да извика комисаря, — като продължи да наблюдава двора с ъгъла на окото си. Адамсберг излезе от полезрението му, после изскочи от мазето и се запъти към къщата с малко по-бърза крачка. Тропна се на пейката без обичайната си гъвкавост, постави двете си ръце на масата с дланите надолу и мълчаливо се втренчи в тях. Данглар, който в този момент не се чувстваше в правото си да пита или критикува, сложи две чаши на масата и поднесе кафето като добра съпруга. Какво друго да направи и той.
— Данглар — каза Адамсберг, — какъв цвят беше сакото на Мортанбо, докато беше в жандармерията?
— Кафяво.
— Именно. А на мен ми се видя синьо. Тоест, като се сетих за него по-късно, казах, че е синьо.
— Така ли? — предпазливо попита Данглар, по-обезпокоен от фазата на втораченост у Адамсберг, отколкото от онази със светлината във водораслените му очи.
— И защо, Данглар?
Майорът безмълвно вдигна чашата към устните си. Изкушаваше се да капне вътре малко калвадос, както правеше тук, за да си „съживи организма“, но предчувстваше, че с този жест в 3 часа следобед рискуваше да пробуди поутихналия гняв на Адамсберг. Особено след като в „Репортажи от Ордебек“ пишеше, че не ги бива за нищо, и също — това бе премълчал, — че си клатят краката. А може би точно обратното, Адамсберг беше до такава степен другаде, че нямаше и да забележи. Тъкмо да стане, за да си достави въпросната капчица, когато Адамсберг извади от джоба си няколко снимки и ги подреди на масата.
— Братята Клермон-Брасьор — каза той.
— Добре — съгласи се Данглар. — Снимките, които ви даде графът.
— Точно. Официално облечени по време на прословутата вечеря. Ето го Кристиян със синьо сако на тънки райета, а това е Кристоф с блейзъра си на яхтсмен.
— Просташко — тихо отсъди Данглар.
Адамсберг извади мобилния си телефон, натисна нужното му копче и на екранчето се появиха снимки. Подаде апарата на Данглар и каза:
— Ето снимката, която ми изпрати Ретанкур, тази на костюма, който Кристиян е носил, когато се прибрал онази вечер. Костюм, който не е носен на химическо, както и костюмът на брат му. Тя е проверила.
— В такъв случай сигурно е така — каза Данглар, докато разглеждаше малкото клише.
— Кристиян е със син костюм на райета. Виждате ли? Не кафяв.
— Виждам.
— Тогава защо си мислех, че сакото на Мортанбо е синьо?
— Защото сте сбъркали.
— Защото се е преоблякъл, Данглар. Сега виждате ли връзката?
— Честно казано, не.
— Защото дълбоко в себе си съм знаел, че Кристиян се е преоблякъл. Както е направил Мортанбо.
— А защо се е преоблякъл Мортанбо?
— Ама изобщо не ми пука за Мортанбо — нервира се Адамсберг. — Вие като че нарочно не ме разбирате.
— Не забравяйте, че все пак съм минал под влак.
— Вярно — кратко призна Адамсберг. — Кристиян Клермон се е преоблякъл и това е било пред очите ми от дни насам. Толкова пред очите ми, че когато съм си мислел за сакото на Мортанбо, съм го виждал като синьо. Като това на Кристиян. Сравнете внимателно, Данглар, костюма, който Кристиян носи на приема, и този, който е снимала Ретанкур, тоест с който се е прибрал вкъщи онази вечер.
Адамсберг постави пред Данглар снимката, дадена му от графа, и до нея снимката от мобилния. Забеляза, че пред него има кафе, и изгълта половин чаша.
— Е, Данглар?
— Забелязвам, защото вие ми казахте. Двата костюма са почти еднакви и еднакво сини на цвят, но наистина единият не е като другия.