— Това е, Данглар.
— Не толкова фино райе на втория костюм, по-широки ревери, по-тесни ръкавни извивки.
— Това е — повтори Адамсберг усмихнато, после стана и с дълги крачки се заразхожда от огнището до вратата и обратно. — Това е. Между момента, когато Кристиян си е тръгнал, и момента, в който се е прибрал към 2 часа, той се е преоблякъл. Много добре е направено, почти незабележимо е, но е факт. Костюмът, който е дал на другия ден на химическо, не е този, с който се е прибрал, Ретанкур не греши. Но е този, с който е бил на приема. И защо, Данглар?
— Защото е вонял на бензин — каза майорът, като слабо се усмихна.
— А е вонял на бензин, защото Кристиян е драснал клечката на мерцедеса с баща му, затворен вътре. И още нещо — добави той, като удари с ръка по масата. — Подрязал си е косата, преди да се прибере. Погледнете пак снимките. На приема по-дълга коса, с кичур на челото. Виждате ли? Но когато се прибира, според уволнената камериерка косата му е съвсем къса. Защото, както често се е случвало на Мо, горещият полъх на пожара му е опърлил косата и това се е виждало добре. Тогава се е подстригал, подравнил е косата и е облякъл друг костюм. И какво казва на другия ден на прислужника си? Че през нощта се е подстригал един вид като акт на отчаяние от загубата. Кристиян Късия фитил.
— Обаче нямаме пряко доказателство — каза Данглар. — Снимката на Ретанкур не е била направена същата вечер и нищо не доказва, че тя — или камериерката, която я е информирала не е сбъркала костюма. Двата толкова си приличат.
— Можем да намерим косми в колата.
— Доста време е минало, сигурно всичко е изчистено.
— Не непременно, Данглар. Много е трудно да почистиш всички косъмчета, които падат, когато се подстригваш, особено от плата на облегалката за глава, ако имаме късмета колата да е тапицирана с плат. Можем да допуснем, че Кристиян малко е претупал почистването, още повече като е смятал, че нищо не рискува. Че няма дори да го разпитват. Ретанкур трябва да огледа колата.
— Как ще получи разрешение за достъп до колата?
— Няма да получи. Трето доказателство, Данглар. Кучето, захарта.
— Историята на вашата Лео.
— Говоря за другото куче, за другата захар. Преминаваме през период, заразен от захар, майоре. През някои години цели рояци калинки нападат земята, после е ред на бучките захар.
Адамсберг потърси съобщенията на Ретанкур за внезапно уволнената камериерка и ги даде на майора да ги прочете.
— Не схващам — каза Данглар.
— То е, защото сте минали под влак. Онзи ден на пътя Блерио ме помоли да дам бучка захар на Мърз. Беше си поправял мотора на колата и ми обясни, че Мърз отказва захарта, когато ръцете му миришат на бензин.
— Чудесно — каза Данглар по-живо и стана да извади калвадоса от долната полица на бюфета.
— Какво правите, Данглар?
— Само една глътка. За да развеселя кафето и ямата с кал.
— Мамка му, майоре, това е калвадосът на Лео, този, който й е подарил графът. На какво ще приличаме, като се върне? На окупационна армия?
— Добре де — каза Данглар, като бързо си сипа глътката, възползвайки се от момента, в който Адамсберг му бе обърнал гръб, докато се приближаваше до огнището.
— Точно затова е била уволнена камериерката. Кристиян се е преоблякъл, почистил се е, но ръцете му още са миришели на бензин. От това не се отмирисвате с часове. И кучето долавя безпогрешно тази миризма. Кристиян е разбрал това, когато животното не е приело бучката захар. Бучка, която камериерката е вдигнала от земята и я е разкритикувала. Трябвало е да се отърве от замърсената бучка. И от камериерката, която е уволнил незабавно.
— Тя ще трябва да свидетелства.
— За това и за отрязаните коси. Не само тя е видяла Кристиян онази вечер. Видели са го и двете ченгета, които са отишли да му съобщят за баща му. След това той се е затворил в стаята си. Трябва да узнаем повече за фразата на Ретанкур: Камер критикува захар. Какво критикува? Още тази вечер питайте Ретанкур.
— Къде тази вечер?
— В Париж, Данглар. Прибирате се, информирате Ретанкур и изчезвате като сянка.
— Връщам се в Ордебек?
— Не.
Данглар изгълта своето кафе с калвадос и се замисли за миг. Адамсберг извади батериите на двата мобилни телефона.
— Искате да прибера децата? Така ли?