— Да. Няма да е трудно да ги откриете в Касарес. Затова пък в Африка ще е по-сложно. Ако ченгетата са ги забелязали в Гренада, спокойно може да претърсват крайморските градове сега, докато си говорим. Трябва да стигнете преди тях, Данглар. Отивате бързо и ми ги довеждате бързо.
— Струва ми се, че е прекалено рано.
— Не, мисля, че обвинението ни ще издържи. Ще трябва да организираме завръщането им с необходимия такт. Церк, все едно че се връща от Италия, където е бил по сантиментална работа, а Мо ще заловим в дома на негов приятел. Бащата на приятеля размисля и го предава. Ще изглежда правдоподобно.
— Как да се свързвам с вас?
— Търсете ме в „Синия глиган“ и говорете закодирано. Уговаряме се от утре да вечеряме там всеки ден заедно с Веранк.
— „Бягащия глиган“ — механично го поправи Данглар, който внезапно отпусна дългите си меки ръце. — Обаче е другият, за бога, Кристоф е карал мерцедеса. Кристиян вече си е бил тръгнал от приема.
— Двамата са действали в комбина. Кристиян е взел собствената си кола много по-рано, паркирал я е близо до мерцедеса, после е изчакал и брат му да излезе. Бил е готов, с новите маратонки на краката. Които обаче е завързал като стар невежа. Когато Кристоф се е отдалечил от мерцедеса, оставяйки баща им заключен вътре, един вид, за да си потърси мобилния, който бил пуснал на тротоара, Кристиян е залял колата с бензин, подпалил я е, после бързо се е върнал при колата си. Така че Кристоф е бил доста далеч, когато машината е пламнала, извикал е ченгетата, дори е тичал пред свидетели. Кристиян е довършил операцията. Оставил е маратонките у Мо — вратата е изгнила и се отваря с молив, — преоблякъл се е и е прибрал костюма си в сейфа. Забелязва, че част от косата му е обгоряла. И се подстригва. На другия ден вади костюма и нарежда да го занесат на химическо чистене. Остава само да се натопи Мо.
— А защо Кристиян ще е носил бръснач със себе си?
— Тези типове винаги си имат готов за пътуване куфар в сейфа. За да скочат в самолета веднага щом се наложи. Затова е имал бръснач.
— Съдията ще откаже да ни чуе — поклати глава Данглар. — Крепостта е непревземаема, системата е затворена.
— Следователно ще разбием системата. Граф Дьо Валре едва ли ще оцени, че двамата братя са подпалили стария му приятел Антоан. Затова ще ни помогне.
— Кога трябва да замина?
— Мисля, че веднага, Данглар.
— Не ми е приятно да ви оставям сам срещу Господаря Елекен.
— Не мисля, че Елекен напада с бързия влак Кан — Париж. Нито с арбалет на снайперист.
— Лош вкус.
— Да.
XLII
Данглар тъкмо бе натоварил багажа си в една от колите, когато забеляза Веранк в двора. Все още не бе намерил силите, нито думите, нито смирението да поговори с лейтенанта. Смъртта на Мортанбо му бе позволила да отложи изпитанието. Простата мисъл да му подаде ръка и да му каже „Благодаря“ му изглеждаше определено нелепа.
— Отивам при децата — каза той леко плачливо, като се приближи до него.
— Рисковано е — каза Веранк.
— Адамсберг намери достъп до Клермонови, мишата дупка, през която да влезе. Може би имаме на какво да опрем обвиненията срещу двамата братя.
Погледът на Веранк стана по-ясен, устната му се сви над опасната му девича усмивка. Данглар си спомни, че Веранк обича племенника си Армел, наречен Церк, като собствен син.
— Като отидете там — подхвана Веранк, — проверете дали Армел не е задигнал пътьом пистолета на дядо си.
— Адамсберг каза, че той не умее да стреля.
— Адамсберг не познава това момче. Което прекрасно умее да стреля.
— За бога, Веранк — каза Данглар, забравяйки за миг бремето, което тегнеше над диалога им, — имам нещо, което трябва да кажа на Адамсберг, то няма нищо общо с разследването, но е важно. Можете ли да му го предадете?
— Казвайте.
— В болницата вдигнах шала, който се свлече от раменете на Лина. Колкото и да е горещо, тя винаги се замята с това парче плат. После помогнах на лекаря да вдигне графа, когато му прилоша. Съблякохме го до кръста, а той се противеше колкото можеше. Ето тук — Данглар постави средния си пръст на лявата си лопатка тук върху кожата има едно доста грозно виолетово петно, малко прилича на мокрица, два сантиметра дълга. Е, Лина също има такова петно.
Двамата мъже почти размениха поглед.
— Лина Вандермот е дъщеря на Валре — каза Данглар. — И това е толкова сигурно, колкото, че бях затънал в ямата с лайната. И тъй като с брат й Ипо си приличат като две капки вода и са пепелно руси като нива с лен, значи, имат общ баща. Затова пък двамата брюнети, Мартен и Антонен, със сигурност са синове на Вандермот.